О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
С., 18.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 6513/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от П. РБ, представлявана от А. И.-прокурор в Апелативна прокуратура-С. срещу решение № 1635/29.07.2013 г. по гр.д.№ 1122/2013 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, VІІ състав, в частта с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за уважаване на исковете.
Ответникът по касационната жалба М. Е. ван Т. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника му адв.Р. С. я оспорва.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна ,с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил решение № 7290/07.11.2012 г. по гр.д.№4946/2012 г. на Софийския градски съд, І-4 състав.С него на ответника по касационната жалба, на основание чл.2 ал.1 т.2 пр.1 ЗОДОВ е присъдено обезщетение в размер на сумата 10 000 лв. за причинени неимуществени вреди , обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата 8 751,88 лв., ведно със законната лихва от 08.06 2007 г. и разноски по делото. В частта, с която исковете са отхвърлени до пълните претендирани размери същото е влязло в сила.За да постанови този резултат, въззивният съд ,препращайки към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК е приел, че ответникът по касационната жалба е бил оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 3589/2006 г. на Софийски районен съд по повдигнато срещу него обвинение за извършено престъпно деяние по чл. 251 ал.1 НК.На 03.11.2004 г. е бил задържан за 24 часа, а впоследствие му е била определена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на сумата 1000 лв. С постановление от 26.11.2004 г. на Софийска районна прокуратура е била отменена наложената забрана да напуска страната , а на 12.11.2007 г. му е била възстановена иззетата сума от 11 400 евро.Бил е задържан без обяснения какво се случва.Наказателното производство приключило в разумен срок от 2 години и 7 месеца, но мярката по чл. 153-а НК,която наложила принудителния му престой от 04.11. до 30.11.2004 г. довела до големи притеснения, поради незнанието на езика ,факта,че останал без каквито и да било парични средства у себе си и трябвало да търси заем от роднини в чужбина, за отношенията със съпругата му и бъдещето на бизнеса, който развивал.Счел е за справедлив еквивалент на неимуществените вреди присъдената сума.По отношение на имуществените вреди въззивният съд е приел, че те са съизмерими най-малко с лихвата, която ответникът по касационната жалба би получил, за периода, в който иззетата сума е била задържана,като обезщетението не следва да се преценява по своя характер като лихва.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Поставя въпроса за определяне размера на неимуществените вреди след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Счита, че е налице касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., т.2, ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк.д.№3/2004 г., ОСГК т.3 и т.11 и ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК- т.19, защото част от твърдяните от ответника по касационната жалба неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането и защото липсват мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди. Намира,че е налице касационно основание и по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като въпросът е решаван противоречиво от съдилищата,които в сходни случаи присъждат обезщетения при големи различия в размера им. Прилага решение №127/05.04.2011 г.по гр.д.№1321/2009 г., ІV г.о., решение № 95/ 08.05.2011 г. по гр.д.№ 849/ 2010 г., ІІІ г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, както и решение на САС, за което няма данни дали е влязло в сила, с които при разглеждане на различни случаи са присъдени различни по размер обезщетения за вреди по чл.2 ЗОДОВ.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният въпрос е правнорелевантен, тъй като е обусловил изхода на спора, но не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. В случая въззивният съд е съобразил цитираните тълкувателни актове и е присъдил обезщетение в съответствие с общите критерии за справедливост и конкретните обстоятелства по делото. Справедливостта, като законов критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва освен тяхната общовалидна значимост ,така и конкретни факти и отражението им спрямо личността на увредения .Съдът е приложил точно закона и задължителната практика на ВКС за определяне на размера на обезщетението по справедливост ,като е съобразил правнорелевантните обстоятелства , свързани с особеностите на конкретния случай .
Оплакването за наличие на противоречие с т. 19 от ТР № 1 /04.01. 2001 г. ОСГК, тъй като няма изложени мотиви за причинно-следствената връзка между обвинението и настъпилите вреди, също е изложено като основание за допускане на касационно обжалване. То следва да бъде квалифицирано като основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, тъй като се твърди допуснато процесуално нарушение.Същото не може да бъде обсъждано в производството по чл.288 ГПК, а в следващата фаза, ако касационната жалба бъде селектирана. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви в това отношение не е основание за допускане на касационното обжалване.
Не е налице и касационното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Няма противоречие между разрешенията в обжалваното решение и представените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.Ако беше обосновано подобно различие, основанието за допускане на касационно обжалване щеше да е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Приложеното решение на САС ще представлява съдебна практика, ако е влязло в сила, но касаторът не е представил доказателства за това. С тези решения са присъдени различни по размер обезщетения, но за различни разгледани с тях случаи, т.е. те са определени в съответствие с конкретно установени факти . Поради изложеното не може да се приеме,че са обосновани допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,което ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1635/29.07.2013 г. по гр.д.№ 1122/2013 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, VІІ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: