О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 18.08.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти август две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело
№ 1468/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 307 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК от В. Н. М. и И. И. М. срещу влязло в сила решение № 16278/12.08.2014 г. по гр. д. № 16665/2012 г. на Софийски градски съд, I-16 състав, с което е прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД поради невъзможен предмет договор за покупко-продажба относно Ѕ идеална част от недвижим имот, намиращ се в [населено място], на посочен адрес, на първия етаж на жилищна сграда, представляващ офис № 2,със застроена площ 94,52 кв.м.,състоящ се от три офисни помещения с тераси, санитарен възел и коридор, ведно с принадлежащо мазе № 7 и припадащи общи части, обективиран в нот. акт № 17, X., н. д. № 2162/97 г.на нотариус при СРС, по предявен иск от Д. Л. М. против молителите.
В молбата за отмяна срещу посочената част от решението се твърди,че то е мотивирано с аргумента, че към датата на изповядване на договора за покупко-продажба, сградата, в която се намира процесният имот не е била завършена в груб строеж и съответно той не е съществувал като самостоятелен обект на вещни права. Съдът се е позовал на ТР № 1/04.05.2012 г. Молителите считат, че тази мотивировка противоречи на приетото в ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк.д.№3/2014 г. на ОСГК, че ако към момента на сключване на сделката реално определените части от недвижим имот не са фактически обособени, но е възможно това да стане в съответствие с действащите изисквания в устройствен закон към този момент, то договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Поради това искат решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Отправят и искане за спиране на производството до приемане на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК.
Ответницата по молбата Д. Л. М. в писмен отговор,подаден чрез адв.В. П. , я оспорва.
С определение № 123/26.04.2017 г. производството по делото е спряно до приемане на ТР по тълк.д.№7/2014 г. на ОСГТК. ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. на ОСГТК е прието и следва делото да бъде възобновено.По т.1 от същото е възприета следната постановка:
-Последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
ВКС, състав на III г. о. констатира следното:
Предявен е иск от Д. Л. М. срещу молителите и [фирма], с правно основание чл.26 ЗЗД. Ищцата е изложила твърдения, че е собственица на Ѕ ид.част от упи, намиращ се в [населено място], на посочен адрес. Учредила заедно със своята майка- съсобственица на останалата Ѕ ид.част, право на строеж на [фирма], обективиран в посочен нотариален акт, за изграждане със собствени средства на масивна жилищна сграда с един вход, сутеренен етаж с мазета, партерен етаж с магазини и офиси и пет жилищни етажа и мансарди в подпокривното пространство. С влязло в сила решение този договор бил развален поради виновно неизпълнение от строителя. Като правна последица от развалянето двете съсобственици на терена станали такива и на построената сграда по приращение. Към момента на разваляне на договора сградата не била построена изцяло, а само до кота корниз. Двете съсобственици завършили постройката в груб строеж на 06.02.2003 г. Процесният обект, намиращ се на първи етаж от сградата бил продаден от [фирма] на молителите. Сделката е обективирана в нот.акт от 11.02.1997 г. Тогава сградата била построена само до пети етаж, двата мансардни етажа и покривът не били изградени. Поради това процесният имот също не бил изграден в груб строеж и не представлявал годен за разпоредителна сделка обект. С влязло в сила решение договорът за продажба бил обявен за нищожен относно Ѕ ид.част,принадлежаща на майка й. Поискано е прогласяване нищожността му относно останалата Ѕ ид.част, притежавана от ищцата. Искът е уважен с мотивите, че към датата на сключване на сделката сградата не е била изградена в груб строеж, в съответствие с даденото определение на това понятие в §46 ДР ЗУТ.Съдът се е позовал на ТР № 1/04.05.2012 г., според постановките в което суперфициарът може да придобие право на собственост върху обектите в изграждаща се сграда, след като реализира строежа и правото на строеж се трансформира в право на собственост. Поради това е направил извод, че процесният имот не е представлявал годен за сделка обект преди завършването на сградата в груб строеж и е обявил продажбата му за нищожна поради липса на предмет.
В ТР №1/04.05.2012 г. по тълк.д.№1/2011 г. на ОСГК в т.1 е приета постановка, според която смисълът на понятието упражняване правото на строеж, употребено в чл.67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти, включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или на съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж.
В ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк.дело № 3/2014 г. на ОСГК е прието разрешение, според което, ако към момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти) е налице, когато при сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част.
По подадената молба за отмяна и установените обстоятелства ВКС, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Отмяната е извънредно средство за извънинстанционен контрол за законосъобразност на влезли в сила съдебни актове. Легитимирана да подаде молбата за отмяна е заинтересованата страна, която е обвързана от неизгодно за нея решение, което е неправилно, поради някоя от изчерпателно изброените хипотези в чл. 303 ал.1 ГПК и чл. 304 ГПК.
Конкретно в случая се поддържа основанието по чл. 303 ал.1 т.3 ГПК. Последващото ТР №3/2014 г. на ОСГК, на което се основават молителите, не се включва в приложното поле на тази хипотеза. Съгласно разпоредбата заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК актът, на който е основано решението е властнически акт, т.е. акт на съд или държавно учреждение, който не е нормативен. Когато нормативният акт съдържа разпоредба, с която изрично се придава обратно действие на правната уредба, т.е. спрямо юридически факти, възникнали преди влизането му в сила се създава ново правно положение, възниква основание за предявяване на нов иск, но не се поражда основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Последващото ТР, което обективира тълкуване, противоречащо на изложеното в решението на съда тълкуване на правната уредба създава възможност за еднакво приложение на законите от съдилищата, т.е. за еднаквото и точно прилагане на законите по отношение на неограничен брой спорове, без да има значение за конкретен спор. Тълкуването, като процесуална дейност не засяга решаването на индивидуален спор, а разкрива съдържанието на закона. За това решението по тълкувателното дело няма преюдициално значение за решаването на конкретно дело, а има отражение по прилагането на нормативния акт при неограничен кръг дела. С оглед на тази характеристика на тълкувателните решения нито предходното, нито последващото тълкувателно решение могат да предизвикат промяна във фактите, имащи значение за реализиране на преюдициалното правоотношение.
Освен това за пълнота на изложението следва да се посочи и че разрешенията в двете приети ТР не си противоречат, а уточняват елементите на възможни различни сложни фактически състави.
В молбата не се съдържат други доводи за отмяна на атакуваното решение. След като е приета постановката, че последващо тълкувателно решение за даване задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл различен от възприетия в решението, не представлява основание за отмяна, то следва и изводът, че тя не съдържа надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303 ал.1 ГПК и чл.304 ал.1 ГПК и е недопустима. Съгласно т.10 от цитираното ТР следва да бъде оставена без разглеждане.
Поради изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 1468/2017 г. на ВКС, III г. о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК от В. Н. М. и И. И. М. срещу влязло в сила решение № 16278/12.08.2014 г. по гр. д. № 16665/2012 г. на Софийски градски съд, I-16 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: