О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
С., 19.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юни две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Д. Х. ч. гр.дело N 1768/2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №2376/07.03.2018 г. от К. Г. Г., чрез пълномощник адв. И. К., срещу определение № 79/19.02.2018 г. по ч.гр.д. № 614/2018 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 27838/26.10.2017 г. по гр.д.№313/2017 г. на СГС по реда на чл.248 ГПК.
Жалбоподателят прави оплакване, че атакуваният с нея съдебен акт попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и не е изключен от касационен контрол като въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на въззивен съд за изменение на решението в частта за разноските.Иска обжалваното определение на ВКС да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба [фирма] в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт С. М., я оспорва. Претендира разноски.
ВКС, състав на ІІІ г.о., констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото определение.
Жалбоподателят е предявил иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата 3283,69 лева като получена от ответника при начална липса на основание, ведно със законната лихва. В. съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, който е отхвърлил като неоснователен предявения иск и е присъдил разноски на ответника съобразно изхода на спора. Присъдени са и разноски за въззивното производство. С определение № 27838 / 26.10.2017 г. по гр. д. № 313/2017 г. СГС е оставил без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, присъдени в полза на ответника за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната му жалба срещу това определение като недопустима по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че обжалваното определение е правилно.
Според предвиденото в чл. 280, ал. 2 ГПК (редакция преди измененията с ДВ бр. 86 от 2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански спорове. Това е обективен критерий за допустимостта на касационното обжалване на въззивните решения, в зависимост от цената на иска. Предявеният от жалбоподателя иск е за парично вземане в размер под 5000 лв. Цената на иска, определена съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е под законовия праг за допустимост на касационното обжалване.
Според разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК обжалваемостта на определението за разноските е предпоставена от обжалваемостта на решението, което се допълва, респ. изменя в частта му за разноските. Следователно изводът, че поради необжалваемостта на въззивното решение, необжалваемо е и определението, постановено по молба за изменение на решението в частта за разноските, е правилен. По тази причина следва обжалваното определение на ВКС да бъде потвърдено.
Искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно. Съгласно чл.81 ГПК съдът се произнася по искания за разноски във всеки акт, с който приключва делото.Производствата по чл. 248, ал. 1 и ал. 3 ГПК нямат самостоятелен характер. Поради това в тях не се носи отговорност за разноски.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 79/19.02.2018 г. по ч.гр.д. № 614/2018 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: