О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 02.07.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 3971 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. С. и А. Й. С., двете от [населено място], чрез пълномощника им адв. Б., срещу определение № 7219 от 15.04.2013г. на Софийски градски съд постановено по ч.гр.д.№15150/2012г., с което е оставена без уважение частна жалба на същите жалбоподателки против определение от 23.08.2012г. на Софийски районен съд, 35 състав, по гр.д. № 56 049/2009г. за връщане на исковата молба по чл. 124, ал.4 ГПК поради недопустимост.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Тезата на съда за недопустимост на иска е в противоречие с чл. 17, ал.2 ГПК и Тълкувателно решение № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението на основанията за допускане на касационен контрол се твърди, че въпросът за наличието на правен интерес от водене на иск по чл. 124, ал.4 ГПК е решен в противоречие с ТР №5/2012г. на ОСГТК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №56049/2009г. на Софийски районен съд, 35 състав е образувано по искова молба на частните жалбоподателки против Областния управител на Област С. с посочено правно основание чл. 124, ал.4 ГПК за установяване, че акт за частна държавна собственост № 00714 от 12.03.1998г. на Областния управител на област С. е неистински по смисъла на чл. 124, ал.4 ГПК като съставен от некомпетентен орган и не по предвидената в закона процедура. Ищците твърдят, че са собственици на имотите по акта за държавна собственост като се легитимират с нотариални актове. Поради това считат, че имат правен интерес да установят, че актът за държавна собственост е неистински документ.
Първоинстанционният съд с определение от 23.08.2012г. е върнал исковата молба и прекратил производството по делото по иска по чл. 124, ал.4 ГПК срещу Областния управител по съображения, че не е насочен срещу правния субект, който оспорва правото на собственост на ищците. Поради това за ищците липсва правен интерес от предявяването му спрямо ненадлежен ответник. Следва да се посочи, че извършеното прекратяване на производството поради недопустимост на иска е второ по ред. Предходното определение на СРС за връщане на исковата молба е било отменено от СГС с указания да се даде възможност на ищците са уточнят правния си интерес от водене на иска срещу Областния управител на област С.. В изпълнение на тези указания ищците са посочили, че поддържат иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване правото си на собственост срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и иск по чл. 124, ал.4 ГПК за установяване неистинността на акта за държавна собственост срещу Областния управител на Област С. като съставител на този акт. След това уточнение съдът е прекратил производството по иска по чл. 124, ал.4 ГПК.
С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил определението за прекратяване. Изложил е съображения, че правен интерес за установяване неистинността на акта за държавна собственост е налице при висящ иск за собственост, за разрешаването на който оспореният акт е от значение или при приключил спор за собственост, в който актът за държавна собственост не е бил представен. Позовал се е на т.3 от ТР № 5/2011г. на ОСГТК на ВКС. Според съда в конкретния случай правен интерес от иска по чл. 124, ал.4 ГПК би бил налице, ако е насочен срещу правния субект, оспорващ правото на собственост на ищците.
В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос, разрешен от съда, а са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт като противоречащ на цитираното от съда Тълкувателно решение, на практиката на съдилищата и значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В Тълкувателно решение № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС е дадено разрешение на въпросите дали е допустим иск по чл. 124, ал.4 ГПК за установяване неистинност на документ, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение в производство по висящ процес, в който ищецът е пропуснал да го оспори или желае да полза съдебното решение като основание за отмяна по чл. 303, ал.1,т.3 ГПК на влязло в сила решение по дело, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока да го оспори по реда на чл. 193 ГПК. Видно, че тези въпроси нямат отношение към решаващия мотив на съда за прекратяване на производството в настоящия случай – насочването на иска срещу ненадлежен ответник. Поради това липсва противоречие на обжалваното определение с тълкувателния акт.
Жалбоподателите не се позовават на противоречиво разрешаване на въпроса за правния интерес за водене на иска в други влезли в сила съдебни актове. Не са обосновали значението на разрешения от съда въпрос за точното прилагане на закона и развитието на правото съгласно разясненията в т.4 на Тълкувателно Решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 7219 от 15.04.2013г. на Софийски градски съд постановено по ч.гр.д.№15150/2012г. по частната касационна жалба на М. Г. С. и А. Й. С., двете от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: