О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София,21.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело 4882/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№17299/19.10.2017 г., подадена от Софийска апелативна прокуратура, представляваща ответника по исковата молба Прокуратура на Република България, против въззивно решение №2108/09.10.2017 г. по гр.д.№1657/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., II-ри състав, с което е потвърдено решение №856/14.02.2017 г. по гр.д.№192/2016 г. по описа на Благоевградския окръжен съд в уважената част на претенциите с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. Х. Р. от [населено място] сумата 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи в претърпени отрицателни емоционални изживявания, стрес, влошаване на личните му отношения в семейството и с близките, накърняване на доброто му име и злепоставяне в обществото, ведно със законната лихва върху главницата и разноски.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че „Страните не спорят, че по образувано с постановление от 02.06.2009г. на РП – гр.Г.Д. досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на неустановена дата през 2008г. в землището на [населено място], Б. област, са унищожени противозаконно чужди движими вещи на обща стойност около 10000 лв, с което е причинена немаловажна вреда на трето лице, ищецът е бил разпитван като свидетел на 27.10.2009г., на 03.11.2009г. е проведена очна ставка между него и друг свидетел, след което с постановление на РП – Г.Д. досъдебното производство е спирано и възобновявано неколкократно, а след възобновяването е извършена само една очна ставка с участието на ищеца като свидетел. Ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление на РП-Г.Д. от 18.04.2011г. за извършено престъпление от общ характер по чл.206, ал.1 НК, като е взета мярка за неотклонение „подписка“ .На 22.08.2012г. в РС- гр. Г.Д. е внесен от прокуратурата обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл.206, ал.1, пр.1 НК, по който обвинителен акт е било образувано нохд №601/2012г. по описа на РС- гр. Г.Д., приключило с оправдателна присъда № 344 /15.06.2015г., която присъда е потвърдена с решение № 2878/31.05.2016г. на Б. по внохд № 129/2016г. Няма спор, че наказателното производство срещу ищеца от момента на привличането му като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда е продължило 5 години и един месец.
Неимуществените вреди на ищеца са установено от неоспорените показания на съпругата му Р. и на св.М.. Според показанията на Р. наказателното производство повлияло крайно негативно на ищеца – променил поведението си, станал изнервен, често избухвал и крещял по близките си, отсъствията му във връзка с участие в процесуално-следствени действия дали отражение върху семейните му задължения, които не изпълнявал както по-рано, работата му като международен шофьор намаляла поради честите му отсъствия във връзка с наказателното дело, семейството имало финансови проблеми и това го изнервило още повече, дезинтересирал се от семейството си, свидетелката няколко пъти напускала семейния дом и с децата се прибирала в дома на родителите си, в сравнително малкия малкия [населено място] воденото срещу ищеца производство станало известно на всичките им близки и приятели, част от които се отдръпнали от тях. Според показанията на св. М. след образуване на наказателното производство срещу него ищецът променил поведението си, станал изнервен, имал проблеми със съпругата си, имал и финансови проблеми, поради което търсел от свидетелката заеми, случващото се се разчуло в Р. и хората мислели ищеца за крадец, клюкарствали, сплетничали, докато преди наказателното производство ищецът бил купонджия, весел човек, ходели заедно по заведения, веселели се.
Доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението поради неправилно кредитиране на свидетелските показания по отношение на затварянето на ищеца в себе си като последица от разглежданото наказателното преследване, тъй като това било личностна черта, необусловена от случващото се, е неоснователен. Първоинстанционният съд е кредитирал в тази насока показанията и на двете свидетелки – на съпругата на ищеца, св.Р., преценявайки ги за заинтересованост, както и показанията на св. М., без роднински връзка с ищеца. Последната категорично посочва разликата в поведението на ищеца преди и след образуване на наказателното производство. Показанията и на двете свидетелки са последователни, базирани на лични впечатления, непротиворечиви, необорени от останалия доказателствен материал и неоспорени от жалбоподателя – безспорно в резултат на наказателното производство е настъпиа промяна у ищеца – от отворен, спокоен, весел човек, е станал затворен, подтиснат, избухлив.
Доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението поради неотчитане на обстоятелството, че ищецът не би могъл да търпи неимуществени вреди от разглежданото наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, след като през 2004г. срещу ищеца е водено друго наказателно производство, по което е бил наказан, макар и с административно наказание и към който момент според показанията на св.Р. ищецът не е изпитвал никакво неудобство, е неоснователен. Към 2004г., когато свидетелката Р. се е запознала с ищеца, последният е бил в нормално психологическо състояние, независимо от наказателното преследване и наложеното административно наказание, докато промяната у него е настъпила след образуването, по време на воденето на настоящото наказателно производство и негативните последици са настъпили именно в причинна връзка с разглежданото наказателно преследване.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за присъждане на обезщетение в завишен размер спрямо действителните неимуществени вреди на ищеца. Съобразени са от първоинстанционния съд всички обстоятелства от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди – продължителността на наказателното производство, стреса и негативните емоционални състояния, влошаването на личния му живот, напрежение в семейството и в отношенията с близките му хора, уронването на доброто му име поради обвинението в извършване на престъпление по чл.206 ал.1 пр.1 НК, отрицателно повлияване на отношенията му с работодателя поради обвинението му в обсебване на чужди вещи, наказуемостта на престъплението с лишаване от свобода от една до шест години, което не е сред най-тежко наказуемите по НК, най –леката наложена мярка за неотклонение „подписка“, недоказаност на твърденията за причинна връзка между наказателното производство и развитието на бизнес отношенията му с трети лица, поради което определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е справедливо – не са налице основания за неговото намаляване.“
В изложението на касационния жалбоподател/ответник по исковата молба/ – Прокуратура на Република България сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация А. Х. Р., посредством процесуалния си представител – адв. М. Щ., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението към нея и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двете касационни жалби по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на конкретни факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение до касационно обжалване относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2108/09.10.2017 г. по гр.д.№1657/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., II-ри състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: