О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София 29.04.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 23.04.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 286/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК.
В. М. Б. от гр. Ч. е подала частна касационна жалба против определение № 20/29.01.2009 год. по в. ч. гр. д. № 2/2009 год. на Смолянския окръжен съд, с което се отменява разпореждане № 425/08.12.2008 год. по ч. гр. д. № 142/2008 год. на Районен съд гр. Ч. и делото се връща на същия съд за извършване на последващи действия по издаване на заповед за незабавно изпълнение и за администриране на делото.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд поради нарушение на материалния закон, и се прави искане за отмяняване на въззивното определение и оставяне в сила на определението на първата инстанция.
Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос който е решаван противоречиво от съдилищата, и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Към изложението са приложени копия от определение от 29.06.2007 год. по в. ч. гр. д. № 547/2007 год. на Окръжен съд гр. В. Т. и решение № 615/20.08.2007 год. по т. д. № 283/2007 год. на ВКС – ТК.
Ответникът по частната касационна жалба – БНБ “П” ЕАД гр. С., е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК като счита, че не са налице условията на чл. 280 ал. І ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а по същество счита същото за правилно.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима, но същата не следва да се допусне до касационно обжалване за което излага следните съображения:
С обжалваното определение ОС гр. С. е приел, че процесният запис на заповед, с който В. М. Б. се е задължила да заплати безусловно на БНБ “П” ЕАД гр. С. сумата 28 371,31 лв., е редовен от външна страна, а приетото от Смолянския районен съд в обратен смисъл е счетено за неправилно. Въззивният съд излага съображения, че нормата на чл. 535 ТЗ не съдържа правило за поведение което да задължава подписа да бъде положен “непосредствено след текста”, а е достатъчно да се манифестира воля за издаване на записа на заповед. Върху записа на заповед е положен и втори подпис на реда до датата на предявяването на записа и при тези безспорни констатации искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК следвало да се уважи, според приетото от СмОС.
Въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото от него, че в случая са налице изискуемите законови реквизити на издадения запис на заповед и, че същите обосноват извод на неговата редовност от външна страна, са от значение за изхода на спора, но само произнасянето но съществения материалноправен въпрос не е достатъчно основание за да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Според разпоредбата на чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, извън тези по т. 1, или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. І ГПК. ВКС ІІ т. о. счита, че в процесния случай не са налице предпоставките на чл. 280, ал. І т. 2 от ГПК, поради следното:
Представените копия от определението от 29.06.2007 год. по в. ч. гр. д. № 547/2007 год. на Окръжен съд гр. В. Т. и решение № 615/20.08.2007 год. по т. д. № 283/2007 год. на ВКС – ТК, не налагат извод, че същественият материалноправен въпрос по който се е произнесъл въззивният съд е решаван противоречиво от съдилищата. С определението от 29.06.2007 год. по в. ч. гр. д. № 547/2007 год. на Окръжен съд гр. В. Т. се приема, че изпълнителният лист се издава само при наличието на всички комулативно изискуеми се предпоставки визирани в закона /има се предвид чл. 243 ал. І ГПК –отм./, а с решение № 615/20.08.2007 год. по т. д. № 283/2007 год. на ВКС – ТК, се приема, че въпреки абстрактния характер на записа на заповед като сделка, за която наличието на основанието не е елемент от фактическия й състав, издателят разполага с правото да противопостави освен абсолютните си възражения срещу ефекта, така и личните си възражения, основаващи се на каузални отношения с кредитора.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Следва да се има предвид, че въпросът за издаване на заповед за незабавно изпълнение е въпрос на конкретна преценка на релевираните по делото доказателства, и че разпоредбата на чл. 418 ал. ІІ ГПК която възпроизвежда чл. 243 ал. І ГПК /отм./, също вменява в задължение на съда да извърши проверка дали документът въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, нещо което в процесния случай е сторено от въззивния съд.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 20/29.01.2009 год. по в. ч. гр. д. № 2/2009 год. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :