О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 08.04.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 223/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 389 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Е” О. , гр. С. против определение № 2 от 2010 г. по ч. гр. д. № 1080/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Старозагорски окръжен съд определение № 703 от 02.10.2009 г. по т. д. № 548/2009 г. , е оставено без уважение искането на същото търговско дружество за допускане на обезпечение на предявения от него срещу „Д” А. , гр. С. иск по чл. 70 ТЗ чрез налагане на запор върху вземания и възбрана върху недвижими имоти.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение.
Ответникът по частната касационна жалба – „Д” ЕА. , гр. С. оспорва частната касационна жалба като недопустима и неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Атакуваното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Старозагорски окръжен съд определение във връзка с искането за допускане обезпечение на предявения иск, като е отменил същото и е оставил молбата по чл. 389 ГПК без уважение, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, не отговорят на посоченото изискване. Целта на обезпечителното производство е да бъде гарантирано изпълнението на решението по съществото на спора, но то не е относимо към самото решаване на правния спор, т. е. към предмета на делото.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за допускане или отказ да бъде допуснато обезпечение на иска или за отмяна или отказ да бъде отменено допуснато обезпечение, е подчертана изрично и в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. В същото е посочено, че определението по чл. 315 и чл. 321 ГПК /чиито аналог понастоящем са чл. 396 и чл. 402 ГПК/ подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд, т.е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска или отмяна на допуснато обезпечение. Предвид непроменения характер на определенията по допускане на обезпечение, следва да се приеме, че посочените задължителни указания на Върховен касационен съд са запазили значението си и при новата процесуална уредба, създадена с приемането на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г.
С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че подадената частна касационна жалба е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Е” О. , гр. С. частна касационна жалба против определение № 2 от 2010 г. по ч. гр. д. № 1080/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: