5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 21.04.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 988/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Я. П. в качеството на [фирма] -[населено място], срещу решение № 1810 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 2649/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „г” състав, с което е оставено в сила решение от 24.09.2008 г. по гр. д. № 10064/2007 г. на Софийски районен съд, 40 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касатора против Х. Х. Т. иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 2 610 лв., претендирана като неплатено възнаграждение по договор за изработка за извършени строително-ремонтни работи през периода 01.03.2006 г. – 10.03.2006 г. в имот на бул. „П. Е.” № 61 в[населено място].
В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил процесуалния закон като е преценявал допустимостта на свидетелските показания, ангажирани за доказване на сключения между страните договор за изработка, съобразно разпоредбата на чл.133 от ГПК /отм./, вместо да приложи нормата на чл.164, ал.1, т.3 от действащия към момента на подаване на въззивната жалба ГПК от 2007 г. Позовава се на нарушение на съдопроизводствените правила при разпределяне на доказателствената тежест в процеса с аргументи, че съдът не е съобразил процесуалното бездействие на ответника, създал пречки за изпълнение на допуснатата съдебно-техническа експертиза за установяване на вида, количеството и стойността на извършените строително-ремонтни работи. Релевира като порок на решението допуснатото от въззивната инстанция нарушение на материалния закон при произнасянето по доводите му за липса на възражения от страна на ответника – възложител срещу извършените работи и следващата от това презумпция на чл.264, ал.3 от ЗЗД за тяхното приемане.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК основания, поддържани във връзка със следните процесуалноправни и материалноправни въпроси : 1. За правните последици от отказа на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в противоречие с разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК и чл.12 от ГПК; 2. За погрешната преценка на въззивния съд относно приложението на института на доказателствената тежест и неправилното приложение на разпоредбата на чл.154, ал.2 от ГПК при възлагане на задължение за доказване на факти, за които съществува установено от закона предположение /чл.264, ал.3 от ЗЗД/; 3. Следва ли в хипотезата на чл.264 във вр. с чл.258 от ЗЗД възложителят да приеме извършената съгласно договора работа, след като я прегледа, и да направи всичките си възражения, ако има такива, а ако не направи възражения работата да се счита за приета съгласно чл.264, ал.3 от ЗЗД; 4. Кой е приложимият процесуален закон, според чиито разпоредби следва да се преценява допустимостта на ангажираните по делото свидетелски показания – действалият към датата на подаване на исковата молба ГПК от 1952 г. /отм./ или действащият към момента на подаване на въззивната жалба и постановяване на въззивното решение ГПК от 2007 г. Допускането на касационно обжалване по повод на първите два въпроса е аргументирано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, подкрепено със създадена при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ казуална практика на ВКС. По отношение на третия въпрос е релевирано основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК с позоваване на решения на Софийски окръжен съд, които не съдържат данни за влизане в сила, и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържано и относно четвъртия формулиран въпрос.
Ответникът по касация Х. Х. Т. от[населено място] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него решение на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от И. Я. П. в качеството на [фирма] против Х. Т. иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение за извършени строително-ремонтни работи в имот на бул. „П. Е.” № 61 в[населено място], след като е възприел изводите на първоинстанционния съд за отсъствие на ангажирани от ищеца – настоящ касатор, доказателства за сключен между страните договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД. Предвид твърденията в исковата молба, че договорът за изработка е сключен в устна форма и е на стойност – 2 610 лв., решаващият съдебен състав е приел, че доказването му със свидетелски показания е недопустимо поради установената в чл.133, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./ забрана и липсата на дадено от ответника съгласие за допускане на свидетели. Доводите на ищеца за допустимост на свидетелските показания при условията на чл.164 от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс са преценени като неоснователни по съображения, че делото подлежи на разглеждане по реда на отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. с оглед датата на постъпване на исковата молба в първоинстанционния съд – 02.05.2007 г. Наред с мотива за недопустимост, свидетелските показания са счетени и за лишени от доказателствена сила относно факта на възникване на договорното правоотношение поради изявленията на свидетелите, че не знаят спорещите страни да са сключвали договор за изработка. При тези обстоятелства и след разпределение на доказателствената тежест по правилото на чл.127, ал.1 от ГПК /отм./ въззивният съд е достигнал до крайния решаващ извод за недоказаност на договора за изработка, сочен като основание на претендираното с осъдителния иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД вземане, и е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на този иск.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на общата предпоставка за достъп до касационен контрол, установена в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК.
Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да е осъществено общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК, обжалваното решение да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е този правен въпрос, който е от значение за формиране на решаващата воля на съда по спорния предмет на делото, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Правилността на въззивното решение не подлежи на проверка в производството за селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК, в което се преценяват единствено основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Първите два въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не съставляват обуславящи въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждането на доказателствата, тяхната преценка и разпределението на доказателствената тежест. Като относими към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и към правилността на решението същите са извън очертаното от чл.280, ал.1 от ГПК приложно поле на касационното обжалване, което изключва възможността за достъп до касационен контрол по повод на тях. Отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаната във връзка с посочените в п.1 и п.2 въпроси допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, в каквато насока са разясненията в т.1 от цитираното тълкувателно решение.
Поставеният в т.3 от изложението материалноправен въпрос – за приемането работата от възложителя по договор за изработка и приложението на въведената в чл.264, ал.3 от ЗЗД презумпция, е извън спорния предмет на делото и също не е обуславящ за отхвърлянето на иска с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД. Въззивният съд е мотивирал решаващите си изводи за неоснователност на исковата претенция за заплащане на възнаграждение по чл.266, ал.1 от ЗЗД за извършени строително-ремонтни работи с отсъствието на сключен между страните договор за изработка, пораждащ задължение в тежест на ответника за плащане на претендираното възнаграждение. Поради отричането на договора като източник на спорното вземане съдът не се е произнасял по въпроса за приемането на работите при предпоставките на чл.264 от ЗЗД, тъй като този факт е лишен от релевантно значение за изхода на правния спор. Доколкото разглежданият въпрос не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 от ГПК, безпредметно се явява обсъждането на поддържаните от касатора доводи за противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК при неговото разрешаване, отразена в невлезли в сила съдебни решения, и за неговата значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Обуславящ за изхода на делото е формулираният в п.4 правен въпрос – за приложимия процесуален закон, според който следва да се преценява допустимостта на ангажираните от касатора – ищец свидетелски показания за доказване на спорното договорно правоотношение, но по отношение на същия не е осъществена релевираната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Според указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание предполага разрешеният с обжалваното решение правен въпрос да е от такова естество, че касационното му разглеждане да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, респ. за създаване или осъвременяване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. Правилата относно действието във времето на приетия през 2007 г. и влязъл в сила на 01.03.2008 г. Граждански процесуален кодекс са предмет на ясна и пълна правна уредба, съдържаща се в § 1 и § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса. В разпоредбата на § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК от 2007 г., съобразена от въззивния съд при преценката за допустимост на свидетелските показания, е посочено изрично, че първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизане в сила на ГПК от 2007 г. /01.03.2008 г./, се разглеждат по досегашния ред на отменения ГПК от 1952 г. за разглеждане на делата от първа и въззивна инстанция. Приложението на § 1 и § 2 от ПЗР на ГПК от 2007 г. не създава противоречия в съдебната практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1810 от 23.04.2010 г., постановено по гр. д. № 2649/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „г” състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :