2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№259
гр. София, .20.05.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 13 май, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
П. Х.
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2756/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Г. Х. от [населено място] срещу решение №131 от 22.05.2014 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. №92/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №398 , постановено на 21.12.2013 г.по т.д. № 14/2013 г. на ОС-Габрово, с което е уважен искът на [фирма] -София за сумата от 65 543,41 лева/ главница и лихва/ срещу касатора, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане на банката, основано на Договор за банков кредит от 09.08.2007 г. .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалваното решение по посочения от касатора правен въпрос е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и че въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна не депозира писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска за установяване на вземането на банката-ищец към ответника-касатор в настоящото производство, основано на Договор за банков кредит от 09.08.2007 г., съдът се е позовал на действителността на договора, както и на доказаното реално усвояване на паричната сума от 50 000 лева-предмет на договора за овърдрафт по разплащателната сметка на ответника в същата банка между същите страни, изпълнението на който от страна на длъжника-ответник е бил гарантиран със сключването на процесния договор за потребителски кредит. Установено е, че задължението за погасяване на вземането по овърдрафта от страна на кредитополучателя е с договорен краен срок 09.08.2010 г. и към тази дата липсва изпълнение от страна на длъжника на това негово задължение, което от своя страна води до прилагането на уговорката в т.30.2 б. Б от договора за банков кредит относно възможността кредитодателят да обяви с едностранно предизвестие целия остатък от предоставения по този договор банков кредит за предсрочно изискуем, което е и надлежно сторено от страна на П. АД с покана изх. № 294-553/09.08.2011 г., изпратена на адреса на кредитополучателя изрично уговорен за кореспонденция между страните в самия договор за кредит-т.46 и непотърсена от получателя,според отбелязването в обратната разписка на [фирма]-клон 8-Велико Т.. Ето защо съдът е счел иска за дължимостта на отпуснатата на длъжника и усвоена от негова страна сума по кредита за основателен и доказан, както и за съответния размер на договорна и законова лихва за периода от обявяване на предсрочната изискуемост на цялата сума по кредита до 18.05.2012 г..
Съдът е счел за недоказано по основание възражението от страна на ответника-касатор за нищожност на договора за кредит като сключен в условията на симулация относно лицата и прикриващ друг договор за кредит сключен не с ответницата Х., а с друго лице като кредитополучател-А. Т., участващ в делото като трето лице помагач на първата. Съдът е направил извод, че представеният като обратно писмо документ съдържа изявление за това от страна на третото за договора лице, но не и на банката-кредитодател като съконтрахент по договора за кредит, поради което и не е годно доказателство за установяване на твърдяната симулация.
Не е уважено и възражението за унищожаемост на договора за кредит като сключен при условията на измама по смисъла на чл.29 ЗЗД. Съдът е направил извод, че не се доказва ответникът като кредитополучател да е бил въвеждан в заблуждение от страна на кредитодателя- ищец, а обстоятелството,че третото лице-помагач се е възползвало със съгласието на ответника-кредитополучател от средствата по кредита като е обещало на последния,че ще го изплаща редовно, но не е изпълнило това, изобщо не представлява измама по смисъла на чл.29 ал.1 ЗЗД , което да води до порок във волята на страните при сключването на самия договор за кредит.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като конкретни обуславящи изхода по спора правни въпроси : дали въвеждането в заблуждение относно вида, характера и съдържанието на сделката представлява измама като основание за нейната унищожаемост и дали мотивите за сключването й са основание за измама. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и че въпросите се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Според Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос, посочен от касатора в изложението на основанията за допускане до касаци, трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
По отношение на така формулираните правни въпроси, в случая отговорите им не биха довели до различен резултат по спора и в този смисъл тези въпроси са без значение за изхода по конкретния правен спор, т.е. отговорите им не обуславят резултат различен от приетия във въззивното решение. Това е така, доколкото, както e констатирал и решаващият спора съдебен състав на въззивния съд, не се доказва изобщо наличие на въвеждане в заблуждение на кредитополучателката от страна на банката –кредитодател относно същественото съдържание на отделните уговорки на договора за кредит. Твърдяното заблуждение, изразяващо се, според касатора-ответник по иска М. Г. Х., в обещаното към нея от страна на трето лице изпълнение на нейното задължение като кредитополучател по обслужването на кредита към банката е ирелевантно за спора, основан на договора за кредит и касаещ страните по него. Ето защо, липсва първата предпоставка за допускане до касация: формулиран от касатора правен въпрос, който да се явява от значение за изхода по конкретния правен спор, т.е. от отговора на който да зависи резултата по същия. Липсата на посочен от касатора релевантен за спора правен въпрос ,който да се явява и обуславящ изхода по конкретния спор само по себе си е пречка за допускане на касация-т.1 от цитираното ТР на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №131 от 22.05.2014 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. №92/2014 г
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.