О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
гр. София, 16.05.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2758 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от ППЗК “С.“ против решение № 615/24.07.2018г. по в.т.д. № 563/2018г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 167/22.11.2017г. по гр.д. № 895/2016 г. на Девненски районен съд е отменил по иска на Д. П. С. против касатора като незаконосъобразно, решение по т.3 – избор на нов Председател, взето на 26.11.2016 год. на Извънредно Общото събрание на Производствена потребителна земеделска кооперация /ППЗК/ “С.“, с. Чернево, обл. Варна, ЕИК[ЕИК], на основание чл.58 ЗК.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е постъпил писмен отговор от ответника по касацията Д. П. С..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с иска за отмяна на обективираното в т.3 от извънредно общо събрание на ППЗК, проведено на 26.11.2016 год., решение за избор на нови ръководни органи на кооперацията, поради твърдени нарушения на процедурата по чл.17, ал.2 ЗК /поради липса на отразяване за това в протокола/, нарушение на чл.18, ал.1 ЗК и чл.29 от устава досежно предвиденото мнозинство за избор на нови ръководни членове /доколкото същото следва да се изчисли от отбелязаните като присъствали 53 члена, а не от гласувалите 42 член-кооператори, като при липса на констатирано напускане на членове са били необходими най-малко 27 гласа/, както и нарушение на процедурата по гласуване като са допуснати да гласуват лица, които нямат качеството на член-кооператори /посочените под № № 5, 14, 20, 21, 25, 29 и 31/, както и такива, които са били включени в кворума, макар и да не са гласували /посочените под № № 15, 43, 44, и 50/. Първото оплакване е намерено за неоснователно. По второто оплакване е било отчетено, че съгласно чл.18, ал.1 ЗК решенията на общото събрание се вземат с мнозинство от повече от половината присъстващи членове или пълномощници по чл. 17, освен ако този закон или уставът предвижда друго, каквото друго мнозинство не е предвидено в чл.29 от Устава на процесната кооперация досежно избора на председател, в редакцията му към 02.04.2016 год., приет за актуален към датата на провеждане на оспореното събрание. По спорния въпрос дали предвиденото мнозинство следва да се изчисли от присъствувалите 53 член-кооператора или от гласувалите 42 такива, е било счетено, че неявяването на необходимия брой членове към откриване на събранието представлява доброволен отказ от правото на участие и на глас. Отказът от правото по чл.9, ал. т.2 ЗК на член-кооператор не следва да има за последица и лишаването от това право на явилите се и желаещи да го упражнят членове, поради което събранието е обявено от законодателя за законно и при провеждането му с т. нар. „спадащ кворум“. Мнозинство следва да се изчисли от гласувалите член-кооператори, а не от регистрираните за участието в събранието към момента на откриването му. По отношение на шест от вписаните в списъка като гласували лица, не са били представени доказателства за възникнало членствено правоотношение съобразно ЗК и Устава на кооперацията – чл.9, ал.2, поради което и с оглед тайния вот техните гласове, според съда, са били приспаднати от позитивния вот за Я. Я., т.е. от получените от него „за“ 24 гласа. И съответно при резултат 18 на 18 гласа за двамата предложени за председатели на кооперацията, ВОС е намерил, че не е налице предвиденото в Устава обикновено мнозинство и взетото по т.3 решение е назаконосъобразно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?; 2/ Задължен ли е въззивният съд по чл.235, ал.3 ГПК служебно да вземе предвид и настъпили след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, допустими по смисъла на чл.266 ГПК?; 3/Влияе ли се правото на иск и активната материалноправна легитимация на ищеца – член-кооператор в ЗК от последващи факти след датата на предявяване на иска – в случая прекратяване на членствените му права в кооперацията?; 4/ Как следва да се изчислява позитивният вот на всеки претендент за изборна длъжност при условие, че вотът е таен и как общият брой недействителни гласове се отразява на вота за всеки отделен претендент? Въпроси първи и трети включително са поставени от касатора при обосноваване на допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение по същите с дадените разрешения в практиката на ВКС, обективирана в Решение № 161/04.10.2016г. по т.д. № 222/2015г. на ВКС, II т.о. – по първи въпрос, Решение № 183/30.06.2014г. по т.д. № 695/2012г. на ВКС, II т.о., Решение № 150/30.06.2014г. по т.д. № 286/2012г. на ВКС, II т.о. и Решение № 21/25.03.2013г. по т.д. № 290/2012г. – по трети въпрос. Втори и четвърти въпрос са въведени при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК,тъй като според касатора те са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Въведените от касатора въпроси от първи до трети включително касаят оплакването му за недопустимост на въззивното решение, поради отпадане на правния интерес за ищеца от отмяна на атакуваното решение на ОС, тъй като в хода на процеса той е загубил качеството си на член-кооператор. Видно от протокола от с.з. на 03.07.2018г. въззивният съд е обсъдил това възражение на кооперацията и е приел същото за неоснователно. Даденото от ВОС разрешение е в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 128/19.11.2009г. по т.д. № 269/2009г. на ВКС, I т.о. и Определение № 287/19.04.2011г. по ч.т.д. № 279/2011г. на ВКС, I т.о., според която в аналогична хипотеза – на конститутивен иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решение на колективен орган на юридическо лице- ООД, на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качеството следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения. Прекратяването на членството на съдружника по чл.125, ал.1, т.2 ТЗ – чрез изключване в хода на съдебното производство по чл.74 ТЗ няма за последица загуба на легитимацията на ищеца и недопустимост на иска.
От отговора на този въпрос следва, че решението по иска за отмяна на изключването на ищеца като съдружник, няма значение както за допустимостта, така и за правилното решаване на делото по иска по чл.74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците, които са взети в момент, когато ищецът е притежавал качеството съдружник. Следователно не са изпълнени условията по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по първите три въпроса от изложението.
Четвърти въпрос също не изпълнява изискването за осъществяване на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е обоснована необходимост от точно приложение на закона, каквато ще е налице, когато разглеждането на въпроса ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й с оглед на промени в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. На настоящия състав на ВКС е служебно известно постановеното Решение № 188/05.12.2018г.пот.д. № 2309/2017г.на ВКС, I т.о., с което е даден отговор на въпроса дали участието в ОС на лица, които не са член-кооператори прави незаконни взетите от събранието решения. Прието е, че участието в гласуването на лица, които нямат качеството на член-кооператори към датата на събранието, не води неминуемо до незаконосъобразност на приетите решения, доколкото това участие не опорочава волеизявленията на гласувалите член–кооператори. В тази хипотеза законосъобразността на приетите решения подлежи на проверка във всеки отделен случай с оглед на изискуемите кворум и мнозинство. Лицата, чието членство в кооперацията не е доказано, не следва да се вземат предвид при проверката на изискуемия кворум за провеждане на Общо събрание на кооперацията. Ако след приспадането на техния брой от броя на присъстващите кооператори, кворумът, предвиден в ЗК или устава на кооперацията, е спазен, то събранието следва да се счита за проведено редовно, освен ако не са налице други нарушения при свикването и провеждането му. Броят на лицата, които не се легитимират като член – кооператори, следва да бъде приспаднат и от броя на гласовете „за“, с които е прието всяко от решенията на съответното събрание. Ако след приспадането на броя на лицата без право на глас, гласувалите в подкрепа на решението кооператори формират необходимото по закон или устав мнозинство за приемане на съответното решение, то същото следва да се счита за прието.
Следователно произнасянето на въззивната инстанция по четвърти въпрос е в съответствие със съществуващата практика на ВКС.
Не е изпълнено и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касатора доводи, представляват оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост на съдебния акт.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 615/24.07.2018г. по в.т.д. № 563/2018г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: