О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 259/08 г.
гр.София 30.12.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3895/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. Х. Р. от гр. А., чрез пълномощника си адв. Л от същия град, е подал жалба вх. № 8* от 10.04.2008 год. срещу въззивното решение от 12.03.2008 год. по гр.дело № 1829/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, десети граждански състав, с което е оставено в сила решение № 39 от 27.04.2007 год. по гр.дело № 804/2006 год. на Асеновградския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касатора срещу А. М. К. и Г. Ф. М. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителния договор от 24.10.2003 год. за продажба на 8/12 ид.ч./от които А. К. – 1/12 ид.ч. и Г. М. – 7/12 ид.ч./ от масивна жилищна сграда със застроена жилищна площ от 120 кв.м., построена с отстъпено право на строеж върху държавна земя, съставляваща УПИ *Х-4601 в кв.381, по плана на А. , състжоящ се от 326 кв.м., при граници: ул.”Р”, Р. М. К. , парцел ****общински. Поддържа се, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, илюстрирана с решение № 826 от 27.07.2000 год. по гр.дело № 112/2000 год. и решение № 1* от 01.11.2000 год. по гр.дело № 57/2000 год. ІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Решаващият мотив на въззивния съд за отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е, че не е установено продавачите по предварителния договор да са собственици на имота. Според въззивния съд, единствените писмени данни в тази насока се съдържат в скица № 3* от 11.12.2007 год. на процесната сграда, където А. К. е посочен като собственик на 1/12 ид.част, а Г. М. 7/12 ид.части и срещу имената им е посочено, че притежават документ за собственост – н.а. № 23 от 30.12.1997 год., т.9, № 5* но липсват данни за съдържанието на този нотариален акт и за основанието на правото на собственост.
Решението не противоречи на решение № 826 от 27.07.2000 год. по гр.дело № 112/2000 год. на ВКС, ІІ г.о., съгласно което в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД не е необходимо представяне на писмени доказателства по чл.33, ал.1 ЗС. Съставът на ВКС, ІІ г.о. е посочил, че искането на съсобствениците да придобият дела на продавача – съсобственик не може да бъде реализирано по силата на предварителния договор и в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД, а едва след уважаване на иска и вписването на съдебното решение, заместващо несключения окончателен договор, те могат да предявят иск за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС срещу купувача.
Не е налице противоречие и с решение № 1* от 01.11.2000 год. по гр.дело № 57/2000 год. на ВКС, ІІ г.о., според което предварителният договор може да бъде обявен за окончателен само за тази част от обещания имот, която е собственост на обещателя към момента на вписване на исковата молба.
Във връзка с изискването продавачът да е собственик на недвижимия имот към деня на прехвърлянето му – чл.298, ал.1 ГПК/отм./, съотв. чл.363 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./, съдът следва да провери дали продавачът е собственик по същия начин, както нотариусът проверява собствеността на продавача. Следва да са налице документи, удостоверяващи пряко това право /нотариален акт/; или документи, удостоверяващи първично основание за придобиване; или удостоверяващи производно основание за придобиване от праводателя, по повод на което е била извършена проверка дали неговият праводател е бил собственик /например: продажба, дарение, прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка/. Както се посочи, единствен в скица № 3* от 11.12.2007 год. на процесната сграда е отбелязано, че продавачите по предварителния договор са съсобственици с други физически лица, като само посочен нотариален акт № 23 от 30.12.2997 год., т.9, № 5* което не е достатъчно, за да се провери собствеността на продавачите.
Решението на въззивния съд не е основано нито на съображения за неспазване от страна на продавачите на някоя от предпоставките по чл.33, ал.1 ЗС, при които правото на съсобственика да купи по предпочитание е било нарушено, нито на съображения, че е невъзможно прехвърлянето на идеални части от процесната сграда.
В обобщение, подадената касационна жалба не следва да бъде допусната до разглеждане, поради което Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.03.2008 год. по гр.дело № 1829/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, десети гр.състав, по жалба вх. № 8* от 10.04.2008 год., подадена от Р. Х. Р. от гр. А., ул.”Р” № 60, чрез пълномощника му адв. Л от същия град.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: