О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр. София 10.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 28 декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.дело № 2781 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата М. П. З., [населено място], чрез адв. С. З., срещу решение № 2204/12.03.2016 г. по гр. дело № 6601/2015 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 13. 01.2015 г. по гр. дело № 17860/2013 г. на Софийски районен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от М. П. З. срещу А. Б. М. иск с правно основание чл. 27, предл.3 ЗЗД във вр. чл.29 ЗЗД – за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот от 25.09.2013г., обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 161,т.1, рег.№ 7787, дело №156 от 2012г. на нотариус с рег. № 1** от НК, с предмет покупко–продажба на апартамент № 77, находящ се в [населено място],[жк], в жилищна сграда на [жилищен адрес] на осми етаж, състоящ се от дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 44,75 кв.м., заедно с избено помещение № 23, ведно с 2,808% идеални части от правото на строеж върху мястото.
В касационната жалба се поддържат основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
В изложението по чл. 284 ГПК са формулирани правните въпроси:
1. може ли да се приеме, че е осъществена измама в хипотезата на възползване от чуждо заблуждение, когато лице, което поради своите психични и/или поведенчески разстройства, дължащи се на тежка зависимост към алкохол или други вещества сключи лично сделка с друго лице, което е знаело и/или е могло лесно да узнае за посочената зависимост, водеща до невъзможност за адекватно разбиране и осмисляне на действителността“?, 2. Действителна ли е сделка, при която едната страна се възползва от състоянието на заблуждение на другия съконтрагент относно действителността, породено от психически и поведенчески разстройства, дължащи се на алкохолна зависимост? Според жалбоподателката правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата А. Б. М., чрез адв. Ю. Б. и адв. Д. Р., е изразил становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Софийският градски съд се е произнесъл по предявен иск с правна квалификация чл. 27, пр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 29 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че основният спорен между страните въпрос е налице ли е умишлено въвеждане на ищцата в заблуждение с цел да бъде мотивирана да сключи атакуваната правна сделка. Позовал се е на чл.29 ЗЗД, според който измамата е основание за унищожаемост на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение, като съгласно приложимата в случая ал.2 на чл. 29 ЗЗД, когато измамата е извършена от трето лице, необходимо е другата страна по сделката да е знаела за нея или най-малкото да е трябвало да знае. Обосновал е, че фактическият състав на този порок изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: да е сключена сделка; едната страна по сделката да е била в заблуждение; то да е било предизвикано умишлено от другата страна по сделката, респ. от адресата на едностранното волеизявление или от трето лице, като в този случай другата страна / адресатът / трябва да е знаела или да не е могла да знае за това; сделката да е сключена поради заблуждението. Посочил е, че въвеждането в заблуждение представлява умишлено предизвикване, създаване и/или поддържане на невярна представа у другата страна за определени обстоятелства, включително относно съдържанието на сделката. Формирал е извод, че изброените елементи трябва да съществуват в кумулативно единство, като липсата на един от тях изключва измамата.
Въззивният съд е посочил също, че измамата като основание за унищожаемост на сделката е налице, когато волеизявлението на едната страна е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у волеизявяващия, като страната напълно ясно съзнава какво е съдържанието на договора, който сключва, но тя действа под влияние на невярна представа, че последиците от сключения договор няма да настъпят или ще настъпят други последици. Обобщил е, че при измамата има съзнателно направено волеизявление за сключване на конкретна сделка, въпреки че измаменото лице е действало с други правни очаквания.
Според съда въвеждането в заблуждение трябва да се отнася до фактическия състав на сделката – неверните представи по предмета и съдържанието на договора. В този смисъл е посочил, че задължението на купувача да плати цената на вещта е относимо към изпълнението на договора и не е по предмета и клаузите му, като евентуалното неизпълнение ще е основание за неговото разваляне, но не и за унищожаването му поради порок на волята .
Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не са установени твърденията на ищцата, че е измамена от трети лица –В. и Н., които й са се представили като агенти под прикритие и са и обещали да я включат в полицейска операция срещу жена – нотариус, като и дали агентурно име и че те са я завели в [фирма], където били внесени пари на нейно име, представляващи продажната цена на имота, които пари тя веднага изтеглила и им върнала. В подкрепа на извода си въззивният съд е обсъдил и събраните гласни доказателства. Приел е, че свидетелят Д. Д. не възпроизвеждал лични впечатления, а споделеното му от ищцата. Показанията на свидетеля не са кредитирани с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, поради вероятната му заинтересованост, тъй като е поддържал близки отношения с ищцата. Според съда от показанията на свидетеля Д. не може да се направи извод, че ответникът е знаел, а още по-малко е могъл да знае, че сключения договор е вследствие на измамливите действия на трети за договора лица. Посочил е, че липсват доказателства, че у ответника е формирано знание относно този факт, както и че не е могъл да не знае за измамата.
Въззивният съд е приел, че показанията на разпитаните по делото свидетели в първоинстанционното производство не са източник на данни за измамливи действия, под въздействието на които ищцата да е била мотивирана да подпише процесния нотариален акт. Приел е също, че липсват доказателства, установяващи фактите, че веднага след внасянето на продажната цена по нейна сметка ищцата е изтеглила парите и ги е предала на В. и Н.. Приел е също, че по делото не са установени каквито и да било факти и обстоятелства, свързани с поведението на посочените лица В. и Н., които да са мотивирали ищцата да сключи процесния договор. Прието е, че по делото не е установено трети лица да са предприемали измамливи действия с цел да набавят за себе си или за другиго облага както и да възбудят или да са поддържали заблуждение у ищцата и с това да са й причинили имотна вреда. Според съда липсват безспорни доказателства за извършени от посочените трети лица измамни действия към датата на подписване на процесния нотариален акт и поради неосъществен фактически състав на измамата по смисъла на чл.29 ЗЗД е направил извода, че предявения иск по чл.27,пр.3,вр.чл.29 ЗЗД следва да се отхвърли. Посочил е, че по делото не са налице доказателства за наличие на елементите от фактическия състав на измамата.
При тези съображения съдът е формирал извод, че не са налице предпоставките на фактическия състав на измамата по чл.29 ЗЗД, че не е доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че ищцата е била в заблуждение, че заблуждението е предизвикано умишлено. С оглед липсата на безспорно установено изпадане на ищцата в състояние на заблуда, според съда не може да се счете, че договорът е сключен под въздействието на това състояние.
Прието е за недоказано у ищцата да е предизвикана погрешна представа, която не съответства на действителността, нито че състоянието на заблуждение е предизвикано умишлено и съзнателно. Посочил е, че по делото не е установено и кой е конкретният извършител на твърдяната измама, нито да са извършени действия с оглед мотивиране на ищцата към определено волеизявление.
С оглед на тези съображения въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение, с което искът е уважен е неправилно – постановено е при неправилно приложение на материалния закон. С обжалваното решение първоинстанционното решение е отменено и вместо това предявеният иск е отхвърлен, като неоснователен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. С оглед на тази практика съдът преценява, че всеки от въпросите, формулирани от жалбоподателката в изложението не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Всеки от тях не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи по предмета на спора.
Според т.4-та от цитираното тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Дори и да се приеме, че въпросите са правни съдът намира, че същите касаят приложение разпоредбите на чл.27,пр.3 ЗЗД и вр.чл.29,ал.2 ЗЗД. Тези разпоредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Според трайната практика на ВКС сделката е сключена под измама, ако сключващият е подведен умишлено от другата страна в заблуждение или от трети лица като фактическият състав на измамата се състои от елементите – едната страна по сделката да е в заблуждение, заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или от трето лице и сделката да е сключена поради заблуждението. В хипотезата на сключена сделка като едната страна по сделката е била в заблуждение, предизвикано умишлено от трето то другата страна по сделката трябва да е знаела или да не е могла да не знае за това. Решаващите правни изводи на въззивния съд са съобразени с тази практика на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателката М. З., чрез адв. С. З..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р ЕД Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2204/12.03.2016 г., постановено по гр.дело № 6601/2015 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 56742/22.04.2016 г., подадена от ищцата М. П. З., чрез адв.С. З., съдебен адрес [населено място],[жк], [улица], чрез адв.С. З..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: