О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№26
гр.София, 11.01.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 576/2012 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. С. М. от [населено място] срещу определението от 01.08.2012 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е върната касационната й жалба вх.№ 5698 от 11.06.2012 год. срещу въззивното решение № 145 от 08.05.2012 год. по гр.дело № 310/2012 год. на същия съд, поради неизпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 11.06.2012 год. в срока, удължен с разпореждането от 16.07.2012 год.
Поддържа се, че дори и да не е подробно аргументирана, касационната жалба би могла да послужи като повод за касиране на въззивното решение, тъй като ВКС следи и без наведени доводи за пороците, обосноваващи нищожност на решението или за изключително груби процесуални нарушения, опорочаващи в цялост материалноправните изводи. Твърди се, че съобщението за удължаване на срока е пристигнало в СГС на 23.07.2012 год. и страната е била в невъзможност, дори и в остатъка от срока – до 25.07.2012 год. да изпълни указанията поради годишния отпуск на призовкаря и съдебната ваканция.
Ответникът по частната жалба Е. В. П. е на становище, че оплакванията са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С разпореждане от 11.06.2012 год. окръжният съд оставил касационната жалба без движение и указал на жалбоподателката в едноседмичен срок да отстрани нередовностите, като внесе дължимата държавна такса и приведе жалбата съобразно с чл.280 във връзка с чл.284 ГПК.
Указанията на съда са били съобщени на страната чрез нейния процесуален представител – адв.Х., на 04.07.2012 год. по реда на чл.51, ал.1 ГПК/срвн., разписката на л.36 от в.гр.дело № 310/2012 год./.
С молба от 11.07.2012 год. адв.С. Х. представила платежен документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС, като едновременно с това поискала да бъде удължен срока за привеждане на жалбата в съответствие с чл.280 във връзка с чл.284 ГПК поради затруднения от личен характер, попречили й да изпълни останалата част от указанията на съда.
С разпореждане от 16.07.2012 год. окръжният съд продължил срока с още две седмици, считано от 11.07.2012 год.
Препис от разпореждането е бил връчен на страната чрез пълномощника й адв.С. Х. на 23.08.2012 год. /срвн., разписката на л.40 от в.гр.дело № 310/2012 год./.
На 01.08.2012 год. окръжният съд постановил обжалваното определение за връщане на касационната жалба поради неотстраняване на констатираните нередовности до изтичане на продължения срок – 25.07.2012 год.
Определението е законосъобразно.
В касационната жалба с вх.№ 5698/11.06.2012 год. не е посочена дори и формално нито една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, съставляващи основания за допускане на касационно обжалване, изложение на които задължително следва да се приложи съобразно чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В чл.286, ал.1, т.2 ГПК е предвидено въззивният съд да върне касационната жалба, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. В. съдилища са задължени да следят дали жалбата има съдържанието по чл.284 ГПК, вкл. дали към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Като не е отстранила констатираните нередовности в продължения й с разпореждането от 16.07.2012 год. срок, жалбоподателката е проявила неоправдано процесуално бездействие, което съставлява основание за връщане на касационната жалба съгласно чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно чл.63, ал.2 ГПК „новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния”, а „продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния”. Това означава, че новият срок тече от изтичане на първоначалния срок и има същата продължителност.
Разпореждането от 16.07.2012 год. е съобразено с разпоредбата на чл.63, ал.2 ГПК. Окръжният съд е взел предвид, че молбата за продължаване на срока е била подадена своевременно /изпратена е по пощата на 11.07.2012 год./, поради което е продължил срока с две седмици, считано от деня, в който изтича първоначалният срок – 11.07.2012 год.
Следователно, новоопределеният срок е изтекъл на 25.07.2012 год., без да са отстранени нередовностите на касационната жалба. П. срок тече от деня на изтичане на първоначалния срок, а не от деня, в който на страната е било съобщено разпореждането на съда по чл.63 ГПК. Това разпореждане не подлежи на обжалване, независимо от това дали молбата за продължаване на срока е била уважена или отхвърлена, а съгласно изричното разпореждане на чл.63, ал.2, предл.второ ГПК, продължаването на срока тече от изтичане на първоначалния срок. Ето защо, датата, на която страната е получила разпореждането за уважаване на молбата й по чл.63 ГПК не е началния момент, от който тече продължения срок, тъй като този момент се определя от закона.
Обжалваното определение е съобразено с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.63 ГПК/срвн., определение № 115 от 10.03.2009 год. по ч.гр.дело № 89/2009 год., І г.о., определение № 399 от 15.10.2010 год. по ч.гр.дело № 362/2010 год., ІІ г.о. и определение № 589 от 16.12.2011 год. по ч.гр.дело № 555/2011 год., ІІ г.о./.
В обобщение, частната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея определение за връщане на касационната жалба следва да бъде оставено в сила, като жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по частната жалба разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 200 лева съгласно договора за правна помощ от 19.11.2012 год. Делото следва да се изпрати на окръжния съд за произнасяне по молбата по чл.64 ГПК с вх.№ 3286 от 03.09.2012 год.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 01.08.2012 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е върната подадената от Е. С. М. касационна жалба вх.№ 5698 от 11.06.2012 год. срещу въззивното решение № 145 от 08.05.2012 год. по в.гр.дело № 310/2012 год. на същия съд.
Осъжда Е. С. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ЕГН [ЕГН], да заплати на Е. В. П. от [населено място], сумата 200/двеста/лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото частно производство.
Делото да се изпрати на Великотърновския окръжен съд за произнасяне по молбата по чл.64 ГПК с вх.№ 3286 от 03.09.2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/