О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 13.01.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 6819/2014 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Р. Х. и П. Х. Х. срещу определение № 7747 от 11.04.2014 год. по ч.гр.д.№ 4827/2014 год. на Софийски градски съд, с което частната им жалба е оставена без уважение и е оставено в сила определение от 19.09.2013г. на Софийски районен съд по гр.д. 33428/13 г. С първоинстанционното определение е върната исковата молба от Н. Р. Х. и П. Х. Х. срещу А. П. Б., по която е образувано гр.д. 33428/2013 г. на СРС, в частта й, с която са предявени петиторни искове (чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС) относно дворното място и исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, както за и допуснати нарушения на процесуалния закон при постановяването му. Жалбоподателите поддържат, че при постановяването на обжалваното определение въззивният съд не е възприел правилно фактическата и правна обстановка. Освен това незаконосъобразно е приел, че е била налице хипотезата на чл. 129, ал. 2 ГПК, както и че е необходимо повторно представяне на удостоверение за данъчна оценка. Заявяват още, че констатираните нередовности от първоинстанционния съд по отношение на предявената насрещна искова молба, отделена с разпореждане в самостоятелно производство, са отстранени, а отделно СРС е пропуснал да се произнесе по искането за удължаване на срока за изпълнение на указанията му. Поради изложеното искат отмяната на обжалваното определение и продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанията по т. 1 на чл.280, ал. 1 ГПК във връзка с разрешени от въззивния съд правни въпроси. Не се посочват конкретни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд. В изложението жалбоподателите се позоват на противоречие с постановеното в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК, т. 7, б. „В”.
Ответната страна по жалбата А. П. Б., чрез процесуалния си представител адв. Е. И., я оспорва, като твърди, че не са налице основанията на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото по част от предявените искове, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК намира приложение и за настоящата инстанция е налице задължение да провери наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване – арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК, преди да се произнесе по наведените касационни основания.
В случая не са налице основанията по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, като се обосновава и в какво се състои противоречието, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. В случая частните жалбоподатели изобщо не са формулирали изрични въпроси по смисъла на чл.280 ГПК.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая в приложеното изложение се съдържат доводи за порочност на обжалвания съдебен акт, които по съществото си представляват касационни основания. Частните жалбоподатели не са формулирали въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на претендираната специфична предпоставка по точка 1 на чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че в т. 7, б. „В” на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС е приел, че определението /разпореждането/ на първоинстанционния съд, с което е върната насрещна искова молба поради неизпълнени указания за отстраняване на нередовността й, подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129, ал. 3, което въобще не е било предмет на спор в настоящото частно производство. В случая въззивният е приел, че жалподателите не са изпълнили в дадения им срок указания на първоинстанционния за отстраняване на нередовности в исковата молба, която първоначално предявена като насрещен иск, е била разделена и се е разглеждала в отделно производство,
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7747 от 11.04.2014 год. по в.ч.гр.д. № 4827/2014 год. на Софийски Градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: