О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр. София, 13.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3099/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Ж. Т. чрез пълномощника й, адвокат А. Д. срещу решение № 387 от 24.03.2016 г. по гр. дело № 172/2016 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, трети състав.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] не е взел становище по допускането на касационно обжалване, а само по основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение в частта, с която Варненски окръжен съд /В./ след отмяна на решение № 4073 от 20.10.2015 година по гр. дело № 4229/2015 г. на Варненски районен съд /В./, гражданско отделение, ХІІ състав в частта, с която първоинстанционният съд е уважил искове на касатора В. Т. срещу [фирма], [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 221, ал. 1 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 1300 лв., ведно със законната лихва от 16.04.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, е постановил друго, с което е отхвърлил исковете и е осъдил дружеството да заплати по сметка на В. държавна такса и разноски от бюджета на В. в размер на сумата 130 лв., а в полза на ищцата 111.04. лв. разноски. За да постанови този резултат В. е приел, че уволнението на Т. от длъжността „главен счетоводител”, извършено по реда на чл. 188, т. 3 КТ със заповед № 02/01.04.2015 г. на управителя на [фирма] е законосъобразно. Мотивирани са съображения за оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ от ответното дружество и съответно за упражняване от ищцата на правото по чл. 327 КТ с цел да се предотврати търсене на дисциплинарна отговорност. Въз основа на тези съображения е изведен и следващия мотив за липсата на правни последици от подаване заявлението по чл. 327 КТ, конкретно за наличие на трудово правоотношение между страните, което е било прекратено с процесната заповед по чл. 188, т. 3 КТ. Същата заповед е преценена от решаващия състав, като „редовна от формална гледна точка”, предвид съответствието на всички нормативно предвидени реквизити – издаване на акта от компетентен орган, в кръга на службата му, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на нарушителя, очертаване на признаците на нарушението, посочване на времето и мястото на неговото извършване, отразяване на наказанието и законовия текст, послужил като основание за налагането му. Прието е още, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 194, ал. 1 КТ, както и че е спазена процедурата по чл. 193 КТ. Изложени са съображения за доказване на посочените в заповедта дисциплинарни нарушения – несъответствие между реално дължимата рента на отделните арендатори и действително изплатената рента. В. е приел за доказани обстоятелствата, че не е отчетена касова наличност в размер на сумата 580248.73 лв., а също така и че не е представен опис на документите за извършени плащания по сключените сделки, както и че ищцата е осъществявала счетоводно обслужване на други юридически лица, без съгласието на работодателя и не се е явявала на работа безпричинно през периода от 27.02.2015 г. до 01.04.2015 г. Предвид отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отхвърлена е обусловената от изхода на спора по него претенция по чл. 221, ал. 1 КТ.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката Т. е поставила два въпроса, формулирани, както следва:
„ За да се приеме, че служителката е действала недобросъвестно при упражняване на правата си по чл. 327, ал. 1 от КТ и е налице злоупотреба с право, следва ли да е несъмнено, че към датата на упражняването им работодателят е предприел действия да й наложи дисциплинарно наказание ?” ; „Следва ли действително да е налице основанието, посочено в заявлението за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, за да бъде същото законосъобразно и да породи правни последици ?”.
Първият въпрос е фактически, тъй като засяга установяване на обстоятелствата, индициращи ангажиране дисциплинарната отговорност на Т. към момента на упражняване на правата й по чл. 327, ал. 1 КТ. Тези обстоятелства във всеки конкретен случай са различни и фактическото им констатиране е обусловено от доказателствената дейност на страните, т.е. жалбоподателката е сезирала ВКС с въпрос, който не произтича от правни разрешения на въззивния съд по тълкуване на закона. Поставянето на цитираният въпрос страната свързва с доводи за недоказване от страна на работодателя на знанието й за предприемане на действия по ангажиране дисциплинарната й отговорност, а тези обстоятелства са ориентирани към фактически констатации и пораждат фактически въпроси. Последните не формират общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а неговата липса е предпоставка за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК / в този смисъл са разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 /. Следва да се има предвид, че жалбоподателката не е обосновала и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваването на решение по гр. дело № 1289/2014 г. на ВКС, ІV г.о. С касационното решение състав на ВКС е разгледал въпроса – настъпва ли прекратяване на трудовото правоотношение с връчване на работодателя на писмено изявление на работника по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ако не са били налице основанията за това. Даденият отговор съдържа разрешения относно правното значение на незаконосъобразното упражняване на правата по чл. 327, ал. 1 КТ за настъпване на правния ефект от връчване на писменото изявление по нормата – прекратяване на трудовия договор, без предизвестие, а изводите във въззивното решение, предмет на настоящата касационна жалба третират относимостта на обстоятелствата, на които се позовава работникът или служителят към нормата на чл. 327, ал. 1 КТ, за да упражни потестативното си право за прекратяване на трудовия договор, без предизвестие и са в съответствие с разрешенията, приети в решение по гр. дело № 527/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Следователно липсва идентичност на въпросите, по които са се произнесли ВКС и въззивния съд, за да се формират предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Освен това съображението за наличие на трудов договор към момента на извършване на уволнението по чл. 188, т. 3 КТ, съответно за отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ не е мотивирано единствено с неотносимостта на обстоятелствата, на които се позовава ищцата към нормата на чл. 327, ал. 1 КТ, за да упражни потестативното си право за прекратяване на трудовия договор, без предизвестие, а и с изводи за оборване от страна на ответника по исковете на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ, конкретно с извода, че писменото заявление по чл. 327 КТ е направено, за да се предотвратят бъдещи действия на работодателя за търсене на дисциплинарна отговорност срещу Т.. За да е налице общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК решаващите изводи на въззивния съд трябва да са направени по правен въпрос от самостоятелното разрешаването, на който е обусловен изхода на делото. Случаят не е такъв, предвид формирането на мотиви по правни въпроси, разрешаването на всеки от които релевира самостоятелно отхвърляне на иска. По тези въпроси не са мотивирани общи и допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част по цитирания въпрос.
По втория въпрос не са налице допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Както се посочи и по – горе в решаващите мотиви на В. са развити съображения за относимостта на обстоятелствата, на които се позовава работникът или служителят към нормата на чл. 327, ал. 1 КТ, за да упражни потестативното си право за прекратяване на трудовия договор, без предизвестие. Касационните решения, цитирани от жалбоподателката /решение по гр. дело № 832/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр. дело № 1289/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение по гр. дело № 3101/2008 г. на ВКС, І г.о./ разглеждат въпроса за правното значение на незаконосъобразното упражняване на правата по чл. 327, ал. 1 КТ за настъпване на правния ефект от връчване на писменото изявление по нормата – прекратяване на трудовия договор, без предизвестие. Цитираният въпрос не е съобразен с решаващите мотиви на въззивния съд, в които се разглежда правен въпрос /посочен по- горе /, различен от обсъдения въпрос в касационните решения. Въпросът, третиран в касационните решения е разгледан в обжалваното решение, но по него В. не е приел разрешения, различни от обоснованите правни разрешения в касационните решения. За това следва да се приеме, че не са налице основания по чл.280, ал. 1 ГПК. С позоваването на решение по гр. дело № 2641/2010 г. на В., от което страната е представила само извадка от мотивите, не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като няма данни по представеното копие решението да е влязло в сила, а съобразно разясненията в цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС невлезлите в сила съдебни решения не формират съдебна практика. Освен това решенията на първоинстанционните и въззивни съдилища, по въпроси, по които е формирана задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК и по които обжалваното въззивно решение не съдържа разрешения в отклонение от практиката по чл. 290 ГПК, както е в настоящия случай не формират основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това и с този въпрос, цитиран по – горе в приложението не са аргументирани предпоставки чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационен контрол.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът Т. не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 387 от 24.03.2016 г. по гр. дело № 172/2016 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, трети състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: