3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№26
София, 21.01. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 556 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Застрахователна компания [заличено име на фирма] срещу тази част от Решение № 26 от 11.03.2010 год. по т.д.№ 238/2009 год. на Б. апелативен съд с която е отменено решението от 12.10.2009 год. по гр.д.№ 516/2008 год. на Б. окръжен съд и е уважен за сумата 28795.50 лв. предявеният от Ваня Г. К. иск с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ за присъждане на имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 15.07.2004 год., както и в частта с която потвърдено решението на Б. окръжен съд за присъждане в полза на К. на сумата 1000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В частта с която искът на К. е бил отхвърлен за суми над посочените, като необжалвано, решението на Апелативен съд – Б. е влязло в сила.
Последователно подържаната от З. теза е, че обезщетение по чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ не се дължи, тъй като автомобилът на К. л.а. „Опел” действително е претърпял ПТП, но това произшествие не е протекло при механизма, сочен от ищцата. Пред инстанциите по същество, застрахователят е изразил становище, че се касае за застрахователна измама, тъй като л.а.„Опел вече е бил увреден и твърдяното ПТП на 15.07.2004 год. между застрахования по риска „Гражданска отговорност” товарен автомобил „К.” е симулирано.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор ответницата по касация Ваня К., чрез процесуалния си представител изразява становище, че липсва основание за допускане на касационен контрол. Изложени са и съображения по основателността на касационната жалба.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на процесуалноправния въпрос: ”Може ли съдът да откаже събирането на доказателства при валидно оспорено заключение на вещото лице по изслушаната експертиза, още повече, когато това заключение противоречи на другите събрани по делото доказателства и вещото лице не е извършило оглед на местопроизшествието и увредения автомобил и заключението му не почива на преки и непосредствени възприятия за извършване на самата експертиза”. Аргументът на касатора е, че по този въпрос липсва съдебна практика.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, произтича от следното.
Преди всичко, въпросът е свързан със законосъобразността на конкретно процесуално действие – допускане или отказ да бъде допусната тройна експертиза. Няма каквато и да било неяснота по прилагането на чл.202 ГПК, чл.195 ГПК или чл.201 ГПК. Преценката дали да бъде допусната или не тройна експертиза е предоставена на съда с оглед обстоятелствата по всяко конкретно дело. Ако тази преценка е неправилна и това е довело до опорочаване на крайните изводи на съда, това би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ще следва да се отбележи и това, че формулираният въпрос съдържа елементи на конкретика при оспорване на заключението на единичната експертиза на проф.Карапетков, каквато конкретика в производството пред Б. не е била въведена. Видно от протокола на с.з. на 17.02.2010 год., процесуалният представител на З. бланкетно е оспорил заключението. Конкретни въпроси и доводи по експертизата на проф.Карапетков не са поставени, а искането за тройна такава е мотивирано с това, че „искам да чуя и друго мнение”. Това е обусловило и отказа на състава на Б.. Дали постановявайки отказ съставът е допуснал нарушение на процесуалния закон е въпрос по същество, но не и правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 26 от 11.03.2010 год. по т.д.№ 238/2009 год. на Б. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.