5
Върховен касационен съд и Върховен административен съд на РБ, дело № 29/2014 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 3.07. 2014 година
Върховният касационен съд и ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Република България, Петчленен състав в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДОБРЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 29-А/2014 година
Производството е по чл.135, ал.4 ГПК.
С определение № 2181 от 26.05.2014 год., постановено по гр.дело № 70/2014 год. по описа на Благоевградския окръжен съд е повдигната препирня за подсъдност относно производството по искова молба вх.№ 198 от 03.01.2014 год., подадена от Р. Д. Едипов от [населено място] чрез пълномощник адвокат Е. Ч. против М., във връзка с която е образувано адм.дело № 28/2014 год. на Административен съд-София, преобразувано в адм.дело № 42/2014 год. на Административен съд-Благоевград, преобразувано в гр.дело № 70/2014 год. по описа на Благоевградския окръжен съд.
За да постанови посоченото определение Благоевградският окръжен съд е приел, че исковата молба е оставяна два пъти без движение като е указано на ищеца да изложи ясно фактическите обстоятелства, да формулира петитум и насочи претенцията си срещу надлежна пасивно легитимирана страна. С оглед поправена искова молба от 21.05.2014 год., насочена срещу Министерство на вътрешните работи(МВР) – макар и хаотично изложени обстоятелствата е отчетено, че се твърдят виновни действия и бездействия на органите на МВР във връзка със съхранението в МВР-Б. на собствения му автомобил, който е станал „напълно неизползваем” както и че „въпреки многократните му настояния, изразени в молба до администрацията на МВР-Б. – автомобилът не е върнат, а самата преписка е била загубена”. При това положение е направен извод, че исковите претенции са по чл.1, ал.2 ЗОДОВ така както са квалифицирани от ищеца понеже се търси обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на държавен орган, извършени при изпълнение на административна дейност, поради което и отговорността за незаконосъобразното й провеждане може да се търси по чл.128, ал.1, т.5 АПК като компетентния съд е административния.
При тези данни по делото настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховният административен съд, намира следното:
Както правният интерес, така и видът и обемът на търсената защита, се определят изцяло според твърденията и исканията на ищеца. За квалификацията са от значение твърденията, с които ищецът обосновава възникването на спорното право и искането, което формулира към правораздаващия орган.
В случая преценката за правната квалификация е извършена въз основа на първоначалните твърдения без да се сочи и представя акта за собственост и за задържане на лекия автомобил на ищеца, които съдът е трябвало да изиска с оглед установяване причинете за задържане на автомобила тъй като липсват данни за образувано наказателно производство.
Исковете по чл.2, ал.1 и 2 ЗОДОВ се разглеждат по реда, установен в ГПК, съгласно чл.2, ал.3 ЗОДОВ/ДВ, бр.98/2012 год. в сила от 19.11.2012 год./. Пасивно легитимирани по исковете по чл.1 и по чл.2, ал.1 ЗОДОВ са органите, от чиите незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Разграничението между исковете по двата текста е в зависимост от това вредите резултат от административна дейност ли са настъпили, или са последица от актове и действия на разследващи органи, съд и прокуратура. Дейността на последните не е административна, поради което изрично са изброени основанията, при които се ангажира отговорността на държавата чрез тези органи.
Целта на исковото производство е да се разреши правен спор със сила на пресъдено нещо. Предмет на иска е спорно материално право, или правоотношение. За да се разреши правния спор, като се обвържат страните с установеното от съда, респективно за да се упражнят притезателни, или потестативни права, следва страните в процеса да съответстват на страните по материалното правоотношение, предмет на процеса. Затова искът следва да се предяви от и против страните по материалното правоотношение. Те са надлежните страни от чието име и против когото се предявява иска, респективно те са и адресати на силата на пресъдено нещо. Ищецът индивидуализира спорното право в исковата молба, а съдът следи за процесуалната легитимация на страните. Когато съдът установи, че искът е насочен против субект, който не е страна по твърдяното правоотношение в исковата молба следва да укаже на ищеца да предприеме действия за конституиране на надлежна страна, а ако той не стори това – производството следва да се прекрати.
С влизането в сила на Административнопроцесуалния кодекс редът за разглеждане на споровете за обезщетения от незаконосъобразни административни актове и действия на административни органи е уреден по принципно нов начин, като компетентен да разгледа същите е административният съд по реда на кодекса. Разпоредбата на чл.128 АПК очертава компетентността на административните съдилища, като общото между всички подведомствени на административните съдилища дела е, че представляват спорове по повод неправомерно развитие на административни правоотношения, както и на породените от него граждански правоотношения за обезщетение.
Въз основа на специалната норма на чл.128, ал.1, т.5 АПК исканията за обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са изключени от разглеждане по общия исков ред и са подведомствени на административните съдилища. По аргумент от противното, исковете за обезщетения за вреди, които не са породени от неправомерно развитие на административни правоотношения, се разглеждат от общите граждански съдилища по реда на ГПК.
По реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ пред административните съдилища подлежат на разглеждане само искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, т.е. на дейност по упражняване на властнически правомощия, свързани с възложените на тези административни органи и длъжностни лица със съответен закон функции. За вреди, причинени от действия на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции, т.е. от дейност, която по същността си е правораздавателна, отговорността на съответния правен субект се ангажира по общия исков ред. На МВР са възложени както административни правомощия, така и задачи, свързани с разследване на престъпления, а съответно преценката дали осъществената дейност, респ. бездействие е административно по своя характер следва да се извърши с оглед направлението от дейността на МВР, във връзка с което е осъществено.
От обстоятелствената част на исковата молба се установява, че се претендират вреди, причинени на ищеца в резултат от бездействието на органите на МВР по опазване правата и имуществото на гражданите, изразяващо се в неупражняване на регламентираните в чл.55 до чл.58 ЗМВР правомощия за преустановяване нарушаването на правото му на собственост и увреждане на негово имущество, т.е. неизпълнение на задълженията, свързани с възложените на МВР по чл.6, т.3 ЗМВР задачи по опазване правата и имуществото на гражданите, която дейност е административна по своя характер, поради което компетентен да разгледа иска е Административен съд-Благоевград.
По изложените съображения петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховният административен съд на основание чл.135, ал.4 АПК
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по иска на Р. Д. Едипов срещу МВР е Административен съд-Благоевград, на когото делото да се изпрати за разглеждане.
На Благоевградския окръжен съд да се изпрати препис от определението за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ