Определение №26 от 42744 по ч.пр. дело №2423/2423 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 26

гр. София, 09.01.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 06 януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2423 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу определение №464/ 29.09.2016 г. по по в.ч.т.д. № 597/16 на АС-Пловдив, с което е потвърдено разпореждането на ОС-Стара Загора по т.д. № 299/14 за връщане на подадената от същия жалбоподател въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно съдебно решение, поради неотстраняване в срок на нередовностите на същата.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразсност.
От страна на ответника по ЧКЖ [фирма] е постъпил писмен отговор със становище за неоснователност и лпса на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл.280 ал.2,т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното въззивно определение,с което е счел за законосъобразно разпореждането на ОС-Стара Загора по т.д. № 299/14, с което е върната подадената от същия жалбоподател въззивна жалба, съставът на П. се е позовал на обстоятелството, че на 17.02.2016 г. на жалбоподателя [фирма]- [населено място] е връчено разпореждането на съда за оставяне без движение на жалбата до внасяне в законовия срок на дължимата държавна такса. Изложени са съображения за редовност на връчването, с оглед спазване изискванията на чл.50 ал.3 ГПК, относно връчване на търговци: в канцелариите на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. В случая изрично е отбелязано,че това е станало в лицето на В.Г. в качеството й на деловодител архивар. Ето защо, според решаващия въззивен състав, невнасянето на държавната такса в указания във връченото копие от разпореждането с указанията на съда срок за това е основание за връщането на въззивната жалба-чл.чл.262 ал.1,т.2 ГПК
В изложение на основанията за допускане до касация се сочи като правен въпрос от значение за изхода по спора дефинирането на термина „канцелария“ и неговия персонален обхват. Сочи се, че е налице необходимост от тълкуването на чл.50 ал.3 ГПК и следователно е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. счита,че не се обосновава наличие на въпрос, който да се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1. т.3 ГПК, доколкото на първо място е налице ясната законова разпоредба на чл.50 ал.3 ГПК, очертаваща кръга и качеството на лицата, на които се връчват съобщенията адресирани до търговци и ЮЛ и на второ място има и съдебна практика по приложението й-напр. Опр. №22/17.01.2012 на по ч.т.д. №886/2011 на Първо т.о.и много други . В цитираното определение ВКС приема, че при връчване на съобщения на юридически лица в хипотезата на чл.50 ал.3 ГПК (в канцеларията на последния вписан в съответния регистър адрес-чл.50 ал.1 ГПК), връчителят не е длъжен да събира допълнителни доказателства относно качеството „работник или служител” на лицето, изразило съгласие да приеме съобщението, чиито три имена са посочени.”Следователно, още повече и при липса на оспорване на качеството служител или работник на лицето,приело призовката и при положение, че това е станало на адреса му вписан в ТР, е без значение обхватът на понятието канцелария на търговеца, т.е. самият въпрос не се явява обуславящ изхода по спора.
С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК за допускане до касация, поради което

О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение №464/ 29.09.2016 г. по в.ч.т.д. № 597/16 на АС-Пловдив
. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Scroll to Top