5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 08.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5150/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адв. Т.С. срещу решение №27 от 21.12.2012г. по гр.дело № 3561/2011г. на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено решение от 07.03.2011г на Софийски градски съд в частта за присъждане на неустойка .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поставя въпрос за служебното задължение на съда да провери допустимостта на обжалвано съдебно решение и по правилността на извода, че първоинстанционното решение е било валидно и допустимо. Според защитата на ответника , чиято отговорност е била ангажирана за заплащане на мораторна неустойка както е била уговорена между страните , клаузата в договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави , поради това и като е уважил иска с правно основание чл.92 ЗЗД съдът е постановил недопустимо решение. Сочи се противоречие с ТР №1/17.07.2001г на ОСГК и ВКС следва да следи служебно за допустимостта на обжалване решения. Като материалноправни въпроси се поставят нищожна ли е неустойката , ако не обезпечава изпълнението на главното ,основно задължение по договора ; противоречи ли на добрите нрави неустойка ,обвързана със задължение да се осигури разрешение за ползване на жилищна сграда при условие ,че договорът е предварителен , предметът му е покупко- продажба на недвижим имот ; нищожна ли е конкретната неустойка по т.7.2 от предварителния договор като нарушаваща добрите нрави (чл. 26 ал.1 ЗЗД) , като уговорена извън присъщите й обезпечителна , обезщатителна и санкционна функция на задълженията на продавача при покупко- продажбата . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ТР №1 от 15.06.2010г по т.д № №1/2009 ОСТК на ВКС.Нищожна поради накърняване на добрите нрави е неустойка, уговорена извън присъщата й обезпечителна , обезщетителна и санкционна функция .
В срока за отговор е постъпила насрещна касационна жалба от П. Г. И. в частта , с която е потвърдено отхвърлянето на иск за връщане на задатъка по договора .
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по касационна жалба на [фирма] ,поради което изложението към насрещната касационна жалба не следва да се обсъжда Съображенията са следните :
Оплакването на [фирма] за нарушаване на служебни задължения от въззивния Софийски апелативен съд с твърдение за недопустимост на обжалваното решение на Софийски градски съд , не е довело до формулирането на правен въпрос и е подкрепено с теза , която е правно несъстоятелна . Спорът нищожна ли е една уговорка за неустойка в договор , е правен спор по отношение на обвързващите последици от един юридически факт , спор по обстоятелствата , на които искът се основава и по този спорен предмет в случая съдът се е произнесъл , поради това решението не е недопустимо. Недопустимо е съдебно решение ,с което съдът се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало ,недължимо и извън спорния предмет.
Следващата група въпроси в изложението : нищожна ли е неустойката , ако не обезпечава изпълнението на главното , основно задължение по договора ; противоречи ли на добрите нрави неустойка ,обвързана със задължение да се осигури разрешение за ползване на жилищна сграда ,при условие ,че договорът е предварителен , предметът му е покупко- продажба на недвижим имот ;нищожна ли е конкретната неустойка по т.7.2 от предварителния договор като нарушаваща добрите нрави (чл. 26 ал.1 ЗЗД) , като уговорена извън присъщите й обезпечителна , обезщатителна и санкционна функция на задълженията на продавача при покупко- продажбата , са въпроси по съществото на спора . При формулирането им се изтъква значението на сключения договор като предварителен , за покупко- продажба , но се игнорира смесения му характер ,тъй като жилищния имот е следвало да бъде построен от ответника , поел и задължението за мораторна неустойка в тази връзка . Ответникът по иска е следвало да изгради обекта , като строителната дейност до ниво придобиване на разрешение за ползване е поета като срочно задължение , обвързано с конкретната , оспорвана като нищожна неустойка при забава . Въззивният съд решаващо е приел , че уговорката за неустойка при това положение не е нищожна , освен гаранционна същата има и обезщетителна функция , още такава по превенция относно отклоняването от постигнати между страните уговорки. Въпроси , при които се игнорират преценените в конкретния случай обстоятелства по делото , нямат връзка с решаващите съображения на съда и не могат да обосноват допускане до касационно обжалване .
Поставен е въпрос противоречи ли конкретната неустойка по чл. 7.2 от договора на ТР №1 от 15.06.2010г по т.д № №1/2009 ОСТК на ВКС , в която насока ,а и по останалите въпроси включително , се сочи основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с цитираната тълкувателна практика .
Противоречие не е налице .Приложното поле на неустойката с оглед добрите нрави и чл. 9 ЗЗД не е ограничено от разделянето на задълженията в един договор на основни и второстепенни .Този въпрос е намерил разрешение в установената практика на ВКС и всяко договорно поето , конкретно задължение може да бъде обезпечавано с уговаряне на неустойка за неизпълнението му. Извод за отклонение на уговорена неустойка от присъщата й функция не може да бъде направен по съображенията , изтъкване от защитата . Цитираното ТР №1 от 15.06.2010г по т.д № №1/2009 ОСТК не изразява поддържаната от касатора теза при обобщаването на критериите за конкретна преценка налице ли е нищожност поради накърняване на добрите нрави . Съображенията в мотивите по т.3 от същото Тълкувателно решение кореспондират с решаващите съображения на въззивния съд ,а не с твърденията и тезите на защитата. Прекомерността на неустойката за забава , поради уговарянето и без краен предел , не я прави нищожна с оглед добрите нрави. Неустойката в случая по делото е уговорена за да се обезпечи изпълнението , съответно да обезщети неизпълнението на едно конкретно задължение на строителя , т.е тя не е уговорена извън присъщите й функции .Решаващите изводи на въззивния съд са в съгласие с установената задължителна за съдилищата практика на ВКС. При конкретното съдържание на обжалваното решение и предмета на делото , доводите на защитата не обуславят вероятност атакуваното решение да е недопустимо.Като основание за допускане до обжалване се сочи и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК което не се подкрепя от обосновка ,а по поставените въпроси в правния им аспект , е налице установена практика .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №27 от 21.12.2012г. по гр.дело № 3561/2011г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 07.03.2011г по гр.д № 3520/2010г на Софийски градски съд в частта за присъждане на неустойка .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2 .