О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 20.01.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 14.01.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 566/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
М. В. П. от гр. М. е подала касационна жалба против решение № 205/29.02.2008 год. постановено по гр. д. № 1882/2007 год. на Софийския апелативен съд, с оплакване за наличие на касационни основания по чл. 281 т. 3 предложение 1, 2 и 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК, но ВКС, ІІ т. о. счита, че с оглед цитирана практика на ВС и ВКС и представените копия от решение № 1194/28.10.1994 год. по гр. д. № 1692/94 год. на ВС и решение № 58/22.02.2002 год. по гр. д. № 341/2001 год. на ВКС, петчленен състав, следва да се приеме, че касаторът сочи като основание за допускане на касационно обжалване и това по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
Ответникът по касация – “П” Е. от гр. М., чрез пълномощника си адвокат Б, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с което заявява становище за неоснователност на жалбата и моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба, въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
САС е приел иска за обявяване недействителността на ответното дружество поради невнасяне на предписан от закона капитал при учредяването му на основание чл. 70, ал. І т. 6 от ТЗ, за неоснователен. Прието е за установено от фактическа страна, че с решение от 07.11.2005 год. по фирм. дело № 561/05 год. на МОС е регистрирано учредяване на търговско дружество “П” ЕАД с капитал 2 340 000 лв., разпределен в 2 340 000 акции с номинал на стойност 1 лев. В капитала на дружеството е извършена апортна вноска от акционера Х. С. П. , съпруг на ищцата М. В. П.. Предмет на непаричната вноска е правото на собственост върху недвижим имот – банкова сграда на два етажа находяща се в гр. М. и състояща се от три корпуса, като имотът е бил придобит в СИО чрез договор за покупко-продажба от 18.07.2005 год., сключен с нот. акт № 171/05 год. Апортът е осъществен по реда на чл 72 ТЗ, като вносителят е бил упълномощен от съпругата си /ищцата/ с генерално пълномощно.чредителният акт съдържа пълно описание на апортната вноска, паричната й оценка, името на вносителя и основанието на правата му, а данните са възпроизведени и в устава на дружеството.
Въззивният съд е приел, че апортът е разпоредителна сделка попадаща в приложното поле на чл. 22 СК. Макар и извършената вноска от единия съпруг да представлява разпореждане с имота, сделката поражда действие и за другия съпруг, ако не е оспорена в 6 месечен срок от узнаването й съгласно чл. 22, ал. ІІІ СК. С оглед на това въззивният съд е приел, че капиталът на ответното дружество е внесен чрез процесната апортна вноска, при което не е нарушена разпоредбата на чл. 70, ал. І, т. 6 ТЗ.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото от САС, че разпоредителната сделка не е недействителна по отношение на ищцата, и следователно капитала на ответното дружество е внесен чрез процесната апортна вноска, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. І, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Същественият материалноправен въпрос по който се е произнесъл въззивния съд, не е постановен в противоречие с практиката на ВКС която се сочи от касатора.
В решение № 1194/28.10.1994 год. по гр. д. № 1692/94 год. на ВС е разгледан въпроса за общовалидността на изискването на чл. 72 ал. І ТЗ за всички търговски дружества, а в решение № 58/22.02.2002 год. по гр. д. № 341/2001 год. на ВКС, петчленен състав, се приема, че недействителността на учредяване на търговското дружество ще следва да се преценява към момента на постановяване на съдебното решение с оглед основанията за недействителност на учредяването, посочени в материалния закон, действуващ към постановяване на решението, поради което ВКС, ІІ т. о. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Следва да се има предвид, че в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по 280 ал. І т. 3 ТЗ касаторът акцентира върху неправилността на съдебния акт – според изложението не се правело от съда разграничение между капитал и имущество, нямало разбиране за правната същност на апорта, не се отчитали особеностите на апорта при учредяване на търговско дружество. Поддържа се, че не са обсъждани наведените доводи какво трябвало да бъде качеството на Х. П. при иск по чл. 22 ал. ІІІ СК, но такъв иск не е предявен и не е бил предмет на делото по което е постановено въззивното решение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 205/29.02.2008 год. постановено по гр. д. № 1882/2007 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :