О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 11.07.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело
№ 1991/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Министерство на правосъдието, чрез пълномощниците главен юрисконсулт Р. К. и главен юрисконсулт В. Д., срещу определение № 564/ 16.02.2017 г. по ч.гр. д. № 177/2017 г. на Апелативен съд-София, 12 – ти състав. С него е отхвърлена частна жалба на жалбоподателя срещу определение, постановено в съдебно заседание на 17.11.2016 г. по гр.д.№20129/2014 г. на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено спрямо Агенция по вписванията.
Жалбоподателят поддържа оплакване, че обжалваното определение е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно въззивният съд е възприел даденото в ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК-т.1 разрешение и че отхвърлянето на частичен иск не формира сила на пресъдено нещо за цялата претенция.Твърди, че липсва и идентичност на страните, тъй като във втория процес участва трето лице-помагач на страната на ответника . Иска обжалваното определение да бъде отменено.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и т. 3 ГПК . Поставя въпросите:
-1.при наличие на осъдително решение по частични искове, по които страни са били ищец – [фирма] и ответници Агенция по вписваният и Министерство на правосъдието, като само Министерство на правосъдието е осъдено, а искът срещу Агенцията по вписванията е отхвърлен като неоснователен, впоследствие при предявен иск от [фирма] за целия размер отново срещу същите ответници, допустимо ли е съдът да прекрати делото по отношение на Агенция по вписванията с мотива, че първоинстанционното решение има сила на пресъдено нещо;
-2.следва ли съдът да се съобрази с обстоятелството, че по новото дело на страната на Министерството на правосъдието е привлечено като трето лице – помагач съдията по вписванията, както и че от страна на Министерство на правосъдието в условията на обективно съединяване на искове е предявен обратен иск срещу съдията по вписванията;
-3.при положение, че по отношение на съдията по вписванията влязлото в сила решение няма сила на пресъдено нещо, както и че същият не е участвал като страна по делото, съдът може ли да се позове на сила на пресъдено нещо и по отношение на него.
Счита, че обжалваното определение е постановено в нарушение на т. 1 от ТР № 1/17.07.2001. на ОСГК. В случай, че се установи, че не е извършен деликт от съдията по вписванията, то отговорността за вредите следва да носи Агенцията по вписванията, защото служители на последната ще се окажат деликвенти. Намира за неправилен извода, че участието на трето лице-помагач е без значение за идентичността на страните по делото. Поддържа и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата Агенция по вписванията, В. Г. С. и ИТ [фирма] не изразяват становище по нея.
По допускането на касационно обжалване настоящият състав ВКС на РБ, III г. о. констатира следното:
Частната касацинна жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в определения от закона срок и е допустима.
Производството по гр. д. № 20129/2014 г. по описа на СГС е образувано по предявен иск от [фирма] срещу Министерство на правосъдието и Агенция по вписванията за заплащане на обезщетение в размер на 53 299 лв. – частичен иск от 63 300 лв., за претърпяна имуществена вреда, вследствие на незаконно действие, извършено на 08.12.2009 г. – заличаване на възбрана от съдия по вписванията В. С., ведно със законната лихва за периода от 12.03.2013 г. – 15.12.2014 г. в размер на 9 557,80 лв. С протоколно определение от 17.11.2016 г. по гр. д. № 20129/2014 г. СГС, I – 18 състав е прекратил производството по отношение на ответника Агенция по вписванията, поради наличие на сила на пресъдено нещо. С влязло в сила решение по гр. д. № 7823/2015 г. на СГС, III – „б“ състав, е отхвърлен иск предявен от ищеца [фирма] срещу Агенция по вписванията за част от същото спорното вземане в размер на сумата 10001 лв.,представляваща частичен иск от сумата 63 600 лв. и иск за сумата 3410,03 лв. законна лихва за периода 16.12.2009 г.-04.04.2013 г. Определението е обжалвано от Министерство на правосъдието и потвърдено с атакуваното определение от 14.02.2017 г. по ч. гр. д. № 177/2017 г. на Апелативен съд-София. Изложени са мотиви за наличие на сила на пресъдено нещо, тъй като при отхвърляне на частичния иск се отрича основателността на претенцията като цяло. Отрицателният диспозитив препятства последващо сезиране на съда с искане за присъждане на непредявената в предходното дело разлика. Въззивният съд е приел също така, че исковите претенции са между същите главни страни и е без значение участието на трето лице-помагач.
ВКС,състав на ІІІ г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по първия въпрос. Редактиран той се отнася за пределите на силата на пресъдено нещо при отхвърлен частичен иск спрямо допълнително претендираната разлика до пълния размер на иска и е релевантен, тъй като обуславя изхода на спора. Не е налице обаче отклонение от приетите разрешения в ТР № 1/17.07.2001 г.-т.1. По въпроса е създадена и друга задължителна практика, в която неизменно се застъпва становището, че отхвърлянето на частичен иск създава сила на пресъдено нещо за цялото вземане. В този смисъл е и решението по ч.гр.д.№4242/2015 г., ІІ г.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. В него е прието следното: Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила между страните по делото относно заявеното искане при основанието, от което е изведено. Силата на пресъдено нещо обхваща предмета на спора и е средство за неговото разрешаване. Тя превръща спорното правно положение в безспорно и това съдебно установяване следва да бъде зачетено при евентуалните бъдещи спорове. Така решението по частичния иск формира сила на пресъдено нещо по отношение на съдебно предявеното право, включително и по неговия размер. В случаите на отхвърлен частичен иск силата на пресъдено нещо надхвърля предела на признатия за неоснователен размер, като отрича основателността на претенцията и в останалата й част – до пълния размер на вземането. Правилата на логиката налагат да се приеме, че след като не е налице основание ищецът да получи „по-малкото” , то не е допустимо както да търси, така и да получи „по-голямото” – разликата до пълния размер на вземането, претендирано в последващо гражданско дело въз основа на правопораждащи факти, идентични на заявените и разгледани в рамките на предходния процес по частичния иск. Този извод не се намира в противоречие с постановките на т. 1 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, на които се позовава касаторът, а напълно кореспондира с тях. Идентично разрешение на въпроса се дава и по гр.д.№6179/2015 г., І г.о., т.д. № 716/2010 г. на І т.о. , т.д.№133/2007 г., т.д. № 391/2008 г. І т.о. и др.
По останалите въпроси не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като не е обосновано допълнително основание.
При така дадения отговор на допуснатия въпрос следва да се направи извод за неоснователност на частната касационна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 564/16.02.2017 г. по ч. гр. д. № 177/2017 г. на Софийския апелативен съд, 12 – ти състав.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 564/16.02.2017 г. по ч. гр. д. № 177/2017 г. на Софийския апелативен съд, 12 – ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: