О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
гр. София, 23.04.2013 г.
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 1679 по описа за 2013 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. срещу определение № 3/17.01.2013 г., по ч.гр.д. № 17/2013 г., по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 03.04.2012 г., постановено по гр.д. № 2/2012 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с което е оставено без уважение искането му по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 935 800 лв. по предявените срещу Прокуратура на РБ три обективно съединени искове с правно основание чл.49 във вр.чл.45 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди като физическо лице в размер на 150 000 лв.;за заплащане на обезщетение за претърпени загуби в размер на 745 000 лв.;и за пропуснати ползи/печалби/в качеството си на едноличен търговец по двата иска в размер на 22 500 000 лв.
Като основание за допускане на касационния контрол се позовава на хипотезата на чл. 280 ,ал. 1, т. 3 ГПК, като сочи,че обжалваното определение е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото,тъй като е налице явно използване на служебно положение и извършено престъпление от страна на постановилия го съдебен състав.
Ответникът по частната касационна жалба не е депозирал писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора-частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
На първо място, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че касаторът не е формулирал изрично материалноправен и/или процесуалноправен въпрос,а по същество смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като в изложението по чл. 284 ал. 1, т. 3 ГПК са изложени доводи за неправилност на последния /чл. 281, т. 3 ГПК/, но с аргументация по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК,т.е. неправилност на определението и отмяната на което е от значение за установяване на практика по точното прилагане на закона и развитието на правото. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на наведеното по чл. 280 ал. 1, т. 3 от ГПК основание.
На второ място, касаторът следва не само да възпроизведе законовият текст, но и да обоснове самото основание, т.е. какво е значението на поставения „материалноправен и/или процесуалноправен въпрос” за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което не е направено в настоящия случай. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, каквато също не се сочи, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че е безспорно както в правната теория, така и в съдебната практика, която е достатъчно богата и безпротиворечива ,че преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. В случая, въззивният съд правилно е съобразил, че при наличие на данни за осъществяване от жалбоподателя на търговска дейност – управител на редица търговски дружества и съдружник в други,не е налице основание за освобождаването му от заплащане на държавна такса по чл.83 ,ал.2 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3/17.01.2013 г., по ч.гр.д. № 17/2013 г., по описа на Варненски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: