О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260/30.09.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на тридесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Велислав Павков
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 4104 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 282 ГПК.
Касаторът [фирма] иска Върховният касационен съд да спре изпълнението на решение № 337/27.07.2016 г. по гр. д. № 587/ 2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ касаторът е осъден да заплати на С. А. Ф. сумата 9 600 лв. – обезщетение от незаконно уволнение за периода 20.12.2015 г. – 20.04.2016 г.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира искането допустимо. То има за предмет осъдителната част от въззивното решение, на което законът признава право на предварително изпълнение (чл. 404, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК), но изключва суспензивния ефект на касационната жалба (чл. 282, ал. 1 ГПК). Искането изхожда от легитимирана страна – осъденият касатор. Негов е интересът от упражненото право.
Искането за спиране на изпълнението на осъдителната част от въззивното решение е основателно. Касаторът е представил платежно нареждане за извършено в полза на С. Ф. обезпечение – парична гаранция за сумата 9 600 лв., внесена по специалната сметка на Върховния касационен съд. От извършена служебна проверка се установява, че сумата от 9 600 лв. е не само наредена от касатора, но и постъпила по специалната сметка на Върховния касационен съд. Завършен е фактическият състав на чл. 75, ал. 3 ЗЗД за плащане по банков ред. Паричната гаранция е равна на размера на паричното вземане, присъдено с уважения осъдителен иск. Изискванията на чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК са спазени, а молбата на кредитора следва да бъде уважена.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА изпълнението на решение № 337/ 27.07.2016 г. по гр. д. № 587/ 2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение [фирма] е осъдена да заплати на С. А. Ф. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата 9 600 лв. – обезщетение от незаконно уволнение за периода 20.12.2015 г. – 20.04.2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.