2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 45712014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 28.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4571/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 49, постановено на 17.02.2014 год. по в.гр.дело № 905/2013 год. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е
– потвърдено решение № 103 от 05.07.2013 год., постановено по гр.дело № 546/2012 год. на Балчишкия районен съд в частта, с която по отношение на [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], област С. З.,о [улица], представлявано от П. В. Д.-изп.директор е признато за установено, че ищците [фирма], [населено място], [улица] ЕИК[ЕИК], представлявано от А. Х. К. и С. Й. К. и С. П. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.5, ап.10 притежават правото на собственост върху следните недвижими имоти: сграда с площ от 78 кв.м. за туризъм ИМ с № 39459.25.34.19; сграда с площ от 22 кв.м. допълващо застрояване ИМ с № 39459.25.34.20 и сграда с площ от 34 кв.м. допълващо застрояване с ИМ № 39459.25.34.21, разположени в дворно място с ИМ № 39459.25.34 с площ от 3600 кв.м. по КК на [населено място], [община], подробно описани в скица № 18362/16.11.2011 год. С. [населено място], скица № 10777/27.06.2008 год. на С. [населено място], скица № 10776/27.06.2008 год. на С. [населено място] и скица № 10778/27.06.2008 год. на С. [населено място] на основание чл.124 от ГПК;
– прекратено е производството по въззивната жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], област С. З., п.к.6138, [улица], представлявано от П. В. Д.-изп.директор в частта срещу решение № 103 от 05.07.2013 год., постановено по гр.дело № 546/2012 год. на Балчишкия районен съд в частта за уважаване на предявените от [фирма], [населено място], [улица] ЕИК[ЕИК], представлявано от А. Х. К. и С. Й. К. и С. П. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.5, ап.10 срещу В. Х. Д. с ЕГН [ЕГН] и Велик П. Д. с ЕГН [ЕГН], двамата съпрузи от [населено място], обл.С. З. искове по чл.124 от ГПК;
– с осъждане [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Ст.З., п.к.6138, [улица], представлявано от П. В. Д.-изп.директор да заплати на [фирма], [населено място], [улица] ЕИК[ЕИК], представлявано от А. Х. К. и С. Й. К. и С. П. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.5, ап.10 сумата от 2 520 лева съдебни разноски.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], С. област, представлявано от изпълнителния директор П. В. Д., който чрез адвокат А. А. го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК по следните материалноправни или процесуалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд:
1. При положение, че с влязло в сила решение по делбено гр.дело № 215/2010 год. на Балчишкия РС е установено, че нотариален акт за покупко-продажба № 61, том V, н.дело № 517/2009 год. СВ, поправен с нотариален акт – Акт № 11, том VІ, н.дело № 630/2009 год. СВ Б. се явява нищожен по арг. чл.26, ал.2, пр.ІІІ-то ЗЗД и праводателят на С. П. С. не притежава собствеността върху процесните имоти, респ. не е могъл да прехвърли същата на П. С. С. с последващата продажба, от което следва, че нито ищецът С. П. С., нито праводателят му П. С., нито пък праводателят на праводателя е собственик на сградите №№ 19, 20 и 21 по К. на [населено място] допустимо ли е ищеца С. С. да провежда установителен иск за собственост на процесните сгради?
2. Правилно ли е да се дава вяра на показания на общи и неконкретни показания на свидетели относно владението на сградите, при положение, че в процесния поземлен имот има множество сгради, процесните три са част от тях и никой от свидетелите не описва и не индивидуализира конкретна сграда, предмет на делото?
3. Допустимо ли е да се води иск по чл.124 ГПК за сгради с идентификатори №№ 39459.25.34.20, 39459.25.34.21, които не са налични върху поземления имот и са разрушени незаконосъобразно от ищците?
От ответниците по касация [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от А. Х. К. и С. П. С. от [населено място], чрез адвокат Д. Д. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
С определение № 345/12.11.2014 год., постановено по настоящото дело е оставена без разглеждане касационна жалба с вх.№ 2129 от 26.03.2014 год., подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [община] срещу решение № 49, постановено на 17.02.2014 год. по в.гр.дело № 905/2013 год. по описа на Добричкия окръжен съд в потвърдената част като прекратява производството по гр.дело № 4571/2014 год. на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд в тази му част с осъждане [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [община], С. област, представлявано от П. В. Д., да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на: [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от А. Х. К., сумата 1 692/хиляда шестстотин деветдесет и два/лева и на С. П. С. от [населено място], [улица], ет.5, ап.10 сумата 828/осемстотин двадесет и осем/лева.
По частна жалба на [фирма] е образувано ч.гр.дело № 342/2015 год. по описа на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, който с определение № 48/26.02.2015 год. е отменил определение № 345/12.11.2014 год. по настоящото дело в частта, досежно предявения установителен иск за собственост на недвижим имот – сграда с площ от 78 кв.м. за туризъм с идентификатор 39459.25.34.19 по кадастралната карта на [населено място] и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, а в останалата част е потвърдено, вкл. разноските.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за установено безспорно, че ищците [фирма] и С. П. С. са собственици на ПИ 39459.25.34 с площ от 3600 кв.м. в [населено място], за което се легитимират с нотариален акт № 150, том ІІ, н.дело № 554/03.06.2002 год., нотариален акт № 154, том V, н.дело № 1466/2001 год., нотариален акт № 61, том V, н.дело № 517/2009 год. на СВ-Б. като с влязло в сила решение № 31/21.03.2011 год. по гр.дело № 215/2010 год. на Балчишкия районен съд е допусната да се извърши съдебна делба на сгради в посоченото ПИ, включително процесната ПИ 39459.25.34.19 при дялове: 2/3 ид.ч. за дружеството [фирма] и 1/3 ид.ч. за С. П. С.. Съобразени са показанията на разпитаните свидетели за непрекъснато владение на целия имот повече от 10 години от ищците с оглед събраните доказателства по делото и процесуалното поведение на ответника по спора. Взето е предвид, че при неоспорена собственост върху поземления имот и съгласно чл.92 ЗС собственикът на земята е и собственик на процесното бунгало, което не е опровергано.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Отделен е въпросът, че първият въпрос касае посоченото друго делбено производство, а решаващите изводи в настоящото дело са свързани с приложението на чл.92 ЗС; третият въпрос не следва да се разглежда тъй като е извън предмета на допустимост с оглед предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК.
Представените решения: на Ямболския окръжен съд от 25.11.2013 год. по гр.дело № 328/2013 год.; на Бургаския апелативен съд № 100/02.12.2011 год. по гр.дело № 230/2011 год.; на Шуменския районен съд № 605/10.07.2013 год. по гр.дело №(не се чете) от 2013 год. по описа на седми състав и определения: на Първомайския районен съд от 31.07.2009 год. по гр.дело № 128/2009 год. по описа на първи състав; на Ямболския окръжен съд от 12.01.2012 год. по гр.дело № 5/2012 год.; на Пловдивския районен съд от 20.11.2012 год. по гр.дело № 5037/2011 год. на шестнадесети състав; на Поморийския районен съд от 16.01.2011 год. по гр.дело № 1024/2011 год.; на Хасковския окръжен съд № 233/17.06.2013 год. по гр.дело № 210/2013 год., не са заверени, че са влезли в сила, поради което не следва да се съобразяват относно твърдението за наличие на противоречива практика на съдилищата.
Представеното определение № 805/01.08.2011 год. по гр.дело № 17/2011 год. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, е постановено в производство по чл.288 ГПК и не представлява задължителна практика.
Разноските на ответниците по касация за касационното производство са присъдени с определение № 345/12.11.2014 год. по настоящото дело.
По изложените съображения и при отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 49/17.02.2014 год. по гр.дело № 905/2013 год. на Добричкия окръжен съд в обжалваната част относно иска с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за сграда с площ от 78 кв.м. /за туризъм/ с идентификатор 39459.25.34.19 по кадастралната карта на [населено място], Добричка област.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ