О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
гр. София, 21.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2560 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място], чрез пълномощника адв.М. Г. срещу решение № 836/26.04.2015г. по гр.д. № 4695/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с-в, с което е потвърдено решение от 02.06.2014г. по гр.д. № 4215/2013г. на СГС, ГК, I–5 с-в в частта, с която е осъден касаторът да заплати на Л. Б. сумата от 88 373 лв., представляваща застрахователно обезщетение дължимо по застрахователна полица № [ЕГН]/064915 за л.а. марка „БМВ“, Х-6 с рама № WBAFG01050L335612С Р.. № 003B160/ М ВТ, на осн.чл.208 от КЗ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба (26.03.2013г.) до окончателното изплащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Л. Б. в писмения си отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по същество основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение апелативният съд е приел, че между страните е сключен валиден договор за застраховка на процесния лек автомобил с покритие „разширено каско“ и уговорена застрахователна сума при настъпване на застрахователно събитие в размер на 100 000 лв. Въззивната инстанция е установила факта на настъпване на застрахователно събитие – кражба на МПС, който риск е покрит от сключения застрахователен договор съгласно общите условия на застраховка „Каско“ на МПС. САС съд е счел за неоснователни възраженията на застрахователя, че застрахованият е представил неверни данни за МПС – смяна в собствеността преди застрахователното събитие и при липса на данни за издаден добавък по чл.2.15 на раздел VI от ОУ, тъй като не са били представени доказателства в тази насока. Не са били споделени и възраженията, почиващи на нови обстоятелства, заявени за пръв път пред въззивната инстанция – настъпване на предвидените в ОУ предпоставки за трансформиране на задължението на застрахователя за заплащане на обезщетение по риск „кражба на цялото МПС“ в задължение за обезщетение на установени повреди. Въззивният съд е приел, че по делото липсват данни за предаване на автомобила във владение на неговия собственик. Представеното писмо изх. № 5330/20.02.2015г. е било разгледано от САС като доказателство, че процесният лек автомобил е придобит в чужбина от трето лице, което не е уличено в извършване на престъпление и за което не се доказва по какъв начин правото му на собственост върху вещта според чуждото законодателство се конкурира с това на Л. Б.. При тези обстоятелства апелативният съд е приел, че възстановяването собствеността върху автомобила и предаването на владението върху вещта на застрахования собственик е бъдещо несигурно събитие, до чието настъпване отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите от настъпване на покрития застрахователен риск не може да се счита изключена. САС е намерил, че възражението за ненадлежно учредени пълномощия в полза на застрахователя за разпореждане с МПС след изплащане на обезщетение са преклудирани като направени извън срока за отговор на исковата молба, а и разгледани по същество са неоснователни. Поради което въззивният съд е приел за основателен предявеният иск по чл.208,ал.1 КЗ /отм./ до размера от 88 373 лв.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя материалноправния въпрос: относно начина на формиране на обезщетението по имуществена застраховка при намиране на откраднато имущество и за обвързаността на страните от уговорките в ОУ към договора за застраховка в този случай. Въведено е допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие със задължителна практика по Решение № 35/26.03.2014г. по т.д. № 2162/13г. на ВКС, ТК , II т.о.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
ВКС намира, че поставеният от касатора въпрос покрива изискването за наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на САС. В решаващите си мотиви апелативният съд е обсъдил проблема за намиране на откраднатото имущество и как този конкретно сложил се за спора факт рефлектира върху отговорността на застрахователя, а оттук и за правото на застрахователно обезщетение за застрахованото лице.
Настоящият състав счита, че не е налице допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Даденият от ВКС в цитираното решение по чл.290 ГПК отговор на формулирания по чл.280, ал.1 ГПК въпрос е, че обезщетението трябва да покрие реално претърпяната имуществена вреда от настъпилото събитие, като на осн. чл.208, ал.5 КЗ при плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя покриващо стойността на отнетото имущество, то застрахованият е длъжен да върне застрахователното обезщетение, ако предпочете да задържи застрахованото имущество или да прехвърли правото на собственост върху него на застрахования. В обжалваното решение САС не се е отклонил от това разрешение. Изложил е съображения защо счита, че е настъпила реална вреда за застрахованото лице- собственик на откраднатата застрахована вещ. Като фактическата обстановка в настоящия казус и тази по решение № 35/26.03.2014г. по т.д. № 2162/13г. на ВКС, ТК , II т.о. не се покриват. За да достигне до извод за неотпадане на отговорността на застрахователя, въззивният съд е съобразил датата на настъпване на застрахователното събитие – 05.12.11г., данните по писмо от 20.02.2015г. за откриване на открадната вещ на територията на Русия на 15.03.2014г. и регистриран нов собственик – трето лице. Като техният съвкупен анализ е обусловил заключението на решаващия съд, че вещта не е върната на Л. Б. и застрахователят не е доказал сигурността в евентуалното бъдещо установяване на правото на собственост срещу това трето лице и връщане на вещта в патримониума на застрахованото лице.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на САС.
Разноски за производството не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 836/26.04.2015г. по гр.д. № 4695/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.