О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 260
Гр. София, 24.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2461/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 201 от 20.06.2016 г. по т.д. № 81/2016 г. на Апелативен съд – П., с което : 1. е потвърдено решението на Окръжен съд – Пловдив по т.д. № 130/2015 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от дружеството против А. К. Гаров, в качеството му на [фирма], иск за заплащане на обезщетение за претърпени загуби от 36 000 лв., представляващи инвестирани средства за изграждане на интернет мрежа и техника; 2. след отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на [фирма] обезщетение – пропуснати ползи от 24 000 лв., представляващи неполучена печалба от загубени абонати за периода февруари 2011 г. – декември 2011 г., ведно със законната лихва от 12.02.2015 г., този иск е отхвърлен, като в полза на ответния ЕТ са присъдени разноски.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране. Твърди се, че въззивният съд не е преценил всички доказателства по делото, установяващи настъпилите за дружеството вреди от неизползуваемите Д., които вреди са пряка и непосредствена последица от нелоялната конкуренция между търговци с аналогична дейност. По отношение на осъдителния иск за 24 000 лв., съставляващи пропуснати ползи от нереализиран доход поради намаляване на абонатите на интернет услугата, предоставяна от ищцовото дружество, касаторът счита, че въззивният съд неправилно не е възприел писмените доказателства по делото, от които се установява намаляването на абонатите в резултат на преднамереното поведение на ответника, сочещо на единствената цел на последния да отстрани ищцовото дружество от доставка на интернет услуги в селата Труд, Г. И. и Строево. Според касатора, съдържащите се в писмените доказателства данни се потвърждават от счетоводната експертиза и от показанията на разпитаните свидетели.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени материалноправни въпроси и процесуалноправен въпрос, по които се поддържат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация А. К. Гаров, действащ в процеса като [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа доводи за правилност на атакуваното въззивно решение. Подробни съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – П., след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и съобразявайки уточненията на исковата молба, направени в проведено пред въззивния съд производство по чл.129, ал.4, във вр. с ал.1 ГПК, е приел следното:
По иска за заплащане на сумата 36 000 лв., съставляваща стойност на имущество – кабел, маршрутизатор мрежа, мрежов комутатор, импулсно захранване, безжично устройство, П. кутии, оптичен кабел и конектор, което не може да бъде използвано и продадено, въззивната инстанция е потвърдила изводите на Окръжен съд – Пловдив за неоснователност на претенцията. Независимо от наличието на данни за придобиване от ищцовото дружество на посоченото имущество и за изграждане на мрежата, както и за стойността на имуществото, решаващият състав е счел, че липсват доказателства, че поради невъзможност да се осъществява дейност по доставка на интернет услуга на територията на [населено място], Строево и Г. И., е налице невъзможност посоченото имущество да се използва на друго място, или, че то е загубило своята стойност. Изведен е извод за липса на увреждане, изразяващо се в намаляване на имуществото или невъзможност то да бъде увеличено вследствие вредоносно деяние по З., тъй като посоченото имущество е собственост на ищеца, а по делото не са налице доказателства, че то не може да се продаде поотделно. При произнасяне по този иск, АС-Пловдив е съобразил обхвата на въззивното производство, очертано от подадената от [фирма] жалба, като е приел за неоспорено становището на окръжния съд, че подаденият от ответния ЕТ сигнал до ТД на НАП не съставлява нарушение по З.. Съобразена е разпоредбата на чл.104 З., както и общия фактически състав на чл.45 ЗЗД.
По иска за заплащане на сумата 24 000 лв., представляващи пропуснати ползи от загубата на 290 броя абонати през 2011 год. /разлика между месечните такси на тези абонати и месечните разходи във връзка с доставяне на интернет услугата/, в следствие противоправното поведение на ответника, решаващият въззивен състав е съобразил следното: Липсата на категорични доказателства за абонатите на ищеца през месеца, предхождащ исковия период, както и на данни за броя на абонатите през всеки от месеците през 2011 г.; Липсата на констатации за счетоводни записвания относно реализирани приходи от доставки на процесната услуга от ищеца и за отразяванията им в регистрите по ЗДДС; Данните, съдържащи се в изходящи от ищеца справки за абонатите, които обаче не са обвързани със съответни счетоводни записвания, както и данните, съдържащи се в подаден от ответника сигнал до НАП и обяснения от А. Гаров от 26.05.2011 г. до ТД на НАП – П., дадени във връзка с данъчна ревизия на ищцовото дружество. Прието е, че тези доказателства следва да се преценят с оглед на представената от самия ищец справка, вкл. и след уточняване на исковата молба, а от последната е видно, че към края на януари 2011 г. абонатите са били 345, а в края на 2011 г . – 435 броя, което не сочи на тяхното намаляване. Преценена е и приложената по делото справка на Комисията за регулиране на съобщенията, сочеща на разлика/ в по-малко/ от 29 абонати на ищеца към края на 2011 г. спрямо края на 2010 г., но посочената разлика не е приета, че е вследствие нелоялна конкуренция. Въззивният съд е съобразил и безспорно установения факт на прекратяване на търговските отношения между страните, считано от началото на м.декември 2010 г., от което е изведен извод за невъзможност за ответника да разполага с информация за количеството ползван от ищеца трафик и клиентите на дребно, за които е предназначен.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият материалноправен въпрос – дали е налице нелоялна конкуренция по см. на чл.29, ал.1 и чл.36 от З. е поставен от дружеството касатор в зависимост от вида на стопанска дейност, осъществявана от търговците – страни по делото на територията на едни и същи населени места, както и от писмените и гласни доказателства по делото, съответно посочени при поставяне на въпроса. Отговорът на въпроса дали със своите действия ответникът е нарушил общата забрана за нелоялна конкуренция и забраната за нелоялно привличане на клиенти, е предпоставен от преценка на конкретните доказателства по спора. Доколкото оспорените от касатора фактически и правни изводи на въззивната инстанция са изведени след реализирана от съда преценка на релевантните доказателства към обективно кумулативно съединените искове, следва да се направи извод за относимост на поставения въпрос към правилността на атакуваното решение. Според задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивното решение на поддържаните основания за касиране не може да бъде преценявана в рамките на производството по селекция на касационните жалби. В тълкувателното решение е акцентирано и на различието между основанията за допускане на касационно обжалване от основанията по чл.281, т.3 ГПК, като указанията в тази им част не са съобразени при поставяне на посочения въпрос. След като въпросът не попада в обхвата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се преценява по същество доколко е доказана поддържаната допълнителна предпоставка, с оглед приложените решения на Върховния административен съд, на Плевенския окръжен съд по т.д. № 142/2015 г. и решение на К.. Следва и да се отрази, че липсват данни за влизане в сила на посоченото решение на ОС – Плавен, а останалите решения не попадат в обхвата на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК/ т.3 от ТР № 1/2010 г./
По втория формулиран от касатора въпрос – Налице ли е загуба за търговеца останалата неизползвана изградена от него кабелна мрежа за доставка на интернет, на територията на която оперира с конкуренцията, след като към продукта няма проявен търговски интерес повече от две години, причина за което са: рязкото намаляване на абонатите в резултат на нелоялната конкуренция и стремително развитие на информационните технологии, касаещи доставката на интернет услугата, по който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид липса на съдебна практика на ВКС, също не е налице основната предпоставка за достъп до касация. Въпросът е съотносим към законосъобразността и обосноваността на изведените от въззивния съд фактически и правни изводи по втория осъдителен иск, който е отхвърлен като неоснователен. Касаторът не се позовава на конкретна, приложима към спора материалноправна норма, която следва да се тълкува, нито в какво се изразява непълнотата или неяснотата на „действащата уредба” .
Процесуалноправният въпрос, формулиран в раздел ІІ, т.2 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, е в следния смисъл: Самопризнанието на ответника в сигнала, както и обяснението му в приходната администрация за укриване на данъци и отклоняването на абонати от конкурента-ищец, съдът трябва ли да го цени като доказателство в гражданското съдопроизводство. Този въпрос е основан на твърдения на касатора за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила, свързани със задължението за преценка на доказателствата по спора, при спазване на изискванията по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК. В тази връзка се поддържа, че въззивният съд не е кредитирал приетите и неоспорени писмени доказателства, вкл. и сезиращия НАП сигнал от ответника и обясненията на последния, дадени в рамките на ревизионното производство. Доколкото въззивният съд е преценил релевантните доказателства в тяхната цялост, вкл. и съдържащите се данни в посочените писмени доказателства/сигнал и обяснения до НАП/ поставеният процесуалноправен въпрос не може да се счете за обуславящ за изхода на делото. Поради това и не би могло въпросът да попадне в обхвата на основния селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК.
Предвид изхода на делото на ответника по касация се дължат разноски в размер на 2 660 лв. съобразно представените с отговора писмени доказателства, удостоверяващи договорения и платен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 201 от 20.06.2016 г. по т.д. № 81/2016 г. на Апелативен съд – П..
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 2 660/ две хиляди шестстотин и шестдесет/ лева – разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: