3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 260
гр. София, 08.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 3941 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД, гр. София срещу решение № 4064 от 05.06.2019 г. по гр. дело № 11108/2018 г. на Софийски градски съд.
Ответникът И. М. П. поддържа становище за процесуална недопустимост на касационното производство, с оглед цената на иска, а по допускането на обжалването счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3, ал. 2, пр. 3 ГПК. Изложени са доводи и по същество за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Правно необосновано е разбирането на ответника по касация за процесуална недопустимост на касационното производство, с оглед приложение на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, предвид цената на иска, която П. чрез пълномощника си адвокат А. И. не е съобразявал във връзка с предявяването й в размер на 13666.10 лв., а като отделни вноски /сумарно даващи тази сума/, договорени за плащането й между работодателя и работника. Изводът е правно несъстоятелен. Общият правопроизводящ факт – дължимост на обезщетение при навършване на пенсионна възраст определя и цената на предявения иск с предмет това обезщетение. По тази причина уговорките за изплащането му на части не могат да бъдат третирани като множество обективно съединени искове. Извън тези съображения следва да се отбележи и това, че въпросът за допустимостта на касационното производство вече е бил разрешен с отменителното решение на ВКС при предходното разглеждане на спора по жалба на ответника по касация, в която довод за такава недопустимост не е правен.
Касаторът чрез пълномощника си адвокат Св. Б. е поддържал основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и ал. 2, пр. 3 ГПК. Интерпретирал е мотивите на обжалваното решение, очертал е своето разбиране по предмета на спора, фактическата обстановка и решаващите изводи на съда. Поставил е въпросът – „Длъжен ли въззивният съд да се произнесе в решението си по всички дадени указания от ВКС по реда на чл. 294 ал. 1, изр. 2 ГПК ?“. По този въпрос е поддържал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е изброил няколко решения на ВКС. Посочил е, че ВКС в предходното си решение бил указал, че въззивният съд следвало отново да разпредели доказателствената тежест между страните, отчитайки факта, че те се намират в трудово, а не в облигационно отношение, както и бил дал указания да се формират изводи, не само за това, дали споразумението между страните има самостоятелни правни последици, но и, доказано ли е в процеса възражението на работодателя, че споразумението е подписано при грешка в предмета. Касаторът е посочил, че второто указание въобще не било разгледано в противоречие с практика на ВКС, чиито части от мотиви са интерпретирани от страната. Касаторът е поставил въпросът – „Длъжен ли е, когато обосновава решението си на свидетелски показания, дадени от брачен партньор на страна по делото и в полза на същата тази страна, съдът да подходи с критичност и да обоснове, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му ?“. И по този въпрос, страната е поддържала основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е изброила съдебна практика на ВКС и пространно е развила своето защитно разбиране по третиране на конкретните свидетелски показания на съпругата на ответника по касация. Други доводи не са развити.
Първият поставен въпрос е общ и относим към всяко съдебно производство. За да е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, същият въпрос следва да бъде обвързан с решаващ правен извод на въззивния съд, респективно с негово процедиране, довело до постановяване на обжалвания правен резултат. В случая обаче, касаторът не е обосновал въпроса с такива конкретни доводи, а единствено и само със своите оплаквания за неправилност на акта. Противно на разбирането му, че съдът не е изпълнил указанията на ВКС, дадени с предходното решение, следва да се отбележи, че съставът на въззивната инстанция е формирал конкретни правни изводи именно в изпълнение на тези указания. Така след като съдът е разрешил правния спор и е приел основателност на иска, с оглед доказаност на присъединяване на ищеца към колективния трудов договор, обсъждането на твърдението на работодателя, че бил допуснал „грешка в предмета“ при подписване на споразумението, не променя правния резултат. Липсва обоснована от касатора връзка между разпределението на доказателствената тежест и постановения правен резултат, тъй като същият не е посочил, кой от приетите за недоказани факти от въззивния съд при определяне на различна доказателствена тежест би следвало да се установи от противната страна, с оглед изхода на делото. Предвид тези съображения се налага извод, че не е налице общо основание по така поставения въпрос, което съставлява самостоятелно основание за недопускане по него на касационно обжалване.
Вторият поставен въпрос също така е общ и с оглед изложеното от касатора е фактически, а не правен, тъй като въззивният съд е мотивирал възприемането на показанията на съпругата на ищеца и изрично ги е обсъдил при условията на чл. 172 ГПК, посочил е защо ги възприема, както и конкретно ги е свързал с другите събрани по делото доказателства. В тази връзка подробно развитите от касатора доводи, свързани с неправилност на тези изводи правят въпроса фактически, а не правен. Поради това същият не формира, както и предходния въпрос общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касаторът е посочил като касационни основания чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По тези основания липсват каквито и да е било доводи в изложението, въпреки разясненото им съдържание със задължителна и константна практика на ВКС, съгласно която не е достатъчно посочване на нормата, а следва да бъдат изложени конкретни доводи за наличие на предпоставки по тези основания.
С оглед така депозираното изложение, не са установени основания за допускане на касационен контрол, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4064 от 05.06.2019 г. по гр. дело № 11108/2018 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: