О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 16.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №32/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. А. И. от с. С. село срещу решение №69 от 03.11.2009г по гр.дело №138/2009г. на Силистренски окръжен съд , с което е след отмяна на решение от 05.07.2009г на Районен съд Тутракан е отхвърлен иск на касаторката за обявяване на предварителен договор за окончателен на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД .
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва противоречие с тълкувателната и по отделни дела практика на ВКС по въпроса за материалноправните условия за положително съдебно решение по този иск в случай ,че обещателят е собственик и има качеството на едноличен търговец . В противоречие с ТР №2 от 27.12.2001г гр.д. № 2 /2001г на ОСГК на ВКС е прието ,че съгласието на съпругата на продавача е елемент от фактическия състав ,когато обещаният имот е придобит в резултат на търговска дейност ,осъществявана от ответника,макар възмездно и по време на брака. В този смисъл, а и за да се подкрепи теза ,че предварителния договор е отговарял на всички изисквания, са приложени решение №152 от 02.04.2002г на І г.о ВКС ,реш. №1780 от 31.10.2001г гр.д 2006/2000г на Vг.о ,реш. № 138/2005г ІІ г.о ,реш. №1241 от 12.01.2000г ,ІІг.о на ВКС ,реш.от 05.07.2006г по т.д. №89/2006 ТК на ВКС ,както и други решения и определения ,произнесени по процесуални въпроси на иска по чл. 19 ал.3 от ЗЗД и материални въпроси по предмета и съдържанието на предварителния договор (решение № 1* от 05.12.2008г гр.д. 3477/2007г ІІІ г.о, опр. №109от26.11.2008 на ТК , ВКС опр. №229 от 30.12.2008 І отд ТК ВКС , реш. №1840 от 06.07.1978 Іг.о , реш. №1023 от 28.10.1998г ІІ г.о,реш. №92/2004 ІІ г.о ,реш.от 05.07.2006г т.д.89/2006 ТК ), Освен довод ,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС ,се поддържа и основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК в посока справедливост , като се държи сметка не само за интересите на семейството на продавача , но и за правата на добросъвестния купувач. Доколкото приложените към изложението многобройни съдебни решения са представени в обосновака на въпроси извън разрешените с ТР №2 от 27.12.2001г гр.д. № 2 /2001г на ОСГК на ВКС,т.е не с оглед противоречие със задължителната тълкувателна практика на ВС на РБ или Върховния касационен съд,доводът следва да бъде обсъден с оглед основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,включително .
В отговор ответниците В. В. Т. и Ю. Ц. Т. оспорват основанията за допускане до касация и искат присъждане на разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК ,както и по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
Предварителният договор ,по отношение на който въззивният съд е достигнал до извод ,че не може да бъде обявен за окончателен, е приет за действителен и произвел облигационно действие между сключилите го страни, но същият касае възмездно придобит по време на брака недвижим имот на обещателя, а неговата съпруга не е страна по предварителния договор и не е дала съгласие. При тези обстоятелства не са решаващи за изхода на делото общите въпроси , свързани с формата ,съдържанието или действието на договора ,същите са поставени в изложението на касатора и подкрепени с прилагане на многобройни решения от практиката ,но без връзка с решаващите съображения на въззивния съд . Решаващ за изхода на спора е въпросът дали възмездно придобит по време на брака на обещателя по предварителния договор В. В. Т. недвижим имот е в режим на съпружеска имуществена общност, или е се касае за имущество на търговец , което последният може да разпорежда и без съгласието на съпругата си . Основанията за допускане до касационно обжалване са относими единствено по този въпрос , предвид условието на чл. 280 ал.1 от ГПК Представената съдебна практика по други въпроси, свързани с действието на предварителния договор (опр. №109от26.11.2008 на ТК , ВКС опр. №229 от 30.12.2008 І отд ТК ВКС , решение № 1* от 05.12.2008г гр.д. 3477/2007г ІІІ г.о реш. №1840 от 06.07.1978 Іг.о , реш. №1023 от 28.10.1998г ІІ г.о ,реш. №92/2004 ІІ г.о ,реш.от 05.07.2006г т.д.89/2006 ТК ), е неотносима .
Тезата в изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК за противоречие на дадено от Силистренски окръжен съд разрешение с приетото в ТР №2 от 27.12.2001г гр.д. № 2 /2001г на ОСГК на ВКС по решаващия за изхода на спора въпрос , е неоснователна . Презумпцията за съвместен принос по чл. 19 ал.3 от СК се изключва за това конкретно имущество , което е придобито от едноличен търговец в резултат на упражнявана търговски дейност,частни примери за което за изведени в т.1 от цитираното решение на ОСГК . От тълкувателното разрешение не следва ,че всяко придобито от единия съпруг имущество ,ако той е регистриран търговец ,по презумпция е резултат от тази му дейност , още повече ако в акта за придобиване на недвижимо имущество – в случая сделка за покупко- продажба на недвижим имот , същият е посочен като физическо лице. Като единствен обещател по предварителния договор , съпругът , на чието име е придобит имота , не се е посочил в качеството си на едноличен търговец(т.е не е сключил сделката в това си качество ) и няма основание за извод да е действал като такъв , още повече ако недвижимият имот не е включен в негово търговско предприятие(чл. 15 ал.1 от ТЗ) при формално юридическите основания ,уредени в Търговския закон за недвижимите имоти, нито се касае за реинвестиране на печалба . Касае се за съпружеска имуществена общност , както презумптивно следва от закона предвид придобивното основание , а и в никой документ по делото имотът не е бил посочен като собственост на търговеца. Въззивният съд е съобразил именно гореизложеното , като след обсъждане на данните във връзка с търговската дейност на обещателя по предварителния договор в имота е изяснил ,че се касае за последваща спрямо момента на покупката по нот. акт № 235 т.І н.д.715/1996г дейност , а не за резултатно от нея придобиване на имущество . Силистренски окръжен съд е съобразил задължителните указания на ВКС .
Приложените решения на отделни състави на ВКС по така поставения въпрос не подкрепят тезата ,че при конкретните данни следва обратно разрешение ,като се игнорира липсата на съгласие от страна на съпруга,при обещание на другия съпруг да продаде бездяловата им собственост . В решение реш. №152 от 02.04.2002г на І г.о ВКС и реш. № 682/1999г на ВКС е коментиран режима на МПС , придобити с предназначение да обслужват търговско предприятие . В реш. №1780 от 31.10.2001г гр.д 2006/2000г на Vг.о решаващо е изтъкнато ,че недвижим имот е бил изграден при упражняване на търговска дейност и обещан по предварителен договор от ЕТ в това му качество. . В реш. № 138/2005г ІІ г.о е коментиран случай на саниране при липсващо съгласие на съпруга за продажба ,тъй като последният е починал , а в случая по реш. №1241 от 12.01.2000г ,ІІг.о на ВКС обещателят е имал пълномощно от своята съпруга. В настоящия случай обстоятелствата са други. Постановени при различна фактическа обстановка, приложените решения на ВКС не обективират основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК .
Върховен касационен съд не приема и довод, че съображения за справедливост налагат преосмисляне на засегнатия с въпроса по чл. 280 ал.1 от ГПК правен институт и е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Срещу презумпцията на закона в чл. 19 ал.3 от СК не може да се изведе по тълкувателен път обратна презумпция ,че щом единият от съпрузите е търговец, същият придобива имущество по време на брака единствено в това свое качество и щом същият поема обещания по предварителен договор за прехвърляне на конкретен имот, спрямо трети добросъвестни лица той действа като търговец и липсващо съгласие на съпругата не е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен . Подобна теза не кореспондира с точното прилагане на закона и няма общо със справедливостта като източник на правото .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №69от 03.11.2009г по гр.дело №138/2009г. на Силистренски окръжен съд.
Осъжда А. А. И. от с. С. село,общ. Тутракан , да заплати на В. В. Т. и Ю. Ц. Т. от същото село с. лева разноски в настоящето производство .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .