О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 19.05.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 185/2009 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ,т. 1, 2 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Н. от гр. С. срещу решение № 127 от 05.06.2008 г. по гр. д. № 479/2008 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, І-6 състав решение от 10.12.2007 г. по гр. д. № 3393/2005 г. за отхвърляне на предявения от касаторката иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие за разликата от 35 000 лв. до пълния претендиран размер 140 000 лв.
Касаторката поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което моли същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен изцяло. Претендира присъждане на направените разноски. В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не са съобразени получените от ищцата в резултат на произшествието тежки травматични увреждания и последиците от тях.
Поради това, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и с оглед противоречивото решаване на въпроса за размера на застрахователните обезщетения, касаторката счита, че следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното от нея решение, чрез което ще се постигне същевременно точно прилагане на закона.
Ответникът по касация – “Д” А. , гр. С. счита, че не е налице нито едно от основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
За да отмени частично постановеното от СГС, 1-6 състав решение по гр. д. № 3393/2005 г. и да присъди в полза на ищцата И. Н. Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер допълнително на сумата 25 000 лв., въззивният съд е приел, че съобразно тежестта и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и трайните последици от уврежданията, справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява обезщетение в размер на 35 000 лв., а не на 10 000 лв. За разликата до пълния предявен размер – 140 000 лв. – решаващият състав е счел претенцията за неоснователна.
Същественият с оглед изхода на спора материално-правен въпрос, на който се позовава касаторката в случая, е приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на този въпрос обаче не е изпълнено нито едно от визираните в чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК изисквания.
На първо място, не може да се приеме, че въззивното решение противоречи на посоченото от касаторката решение на Върховен касационен съд – решение № 211 от 20.05.2008 г. по гр. д № 6087/2007 г. на ВКС, V г. о. Видно от мотивите на този акт, обстоятелствата, имащи значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, са напълно различни при всеки от двата случая, което именно води и до различен размер на обезщетението. Що се отнася до правилността на извършената от съда преценка, то този въпрос е относим към обосноваността на акта и съответно – към основанията за касационно обжалване /чл. 281, т. 3 ГПК/, но не може да обоснове допустимост на същото. Ето защо, настоящият състав приема, че поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
На второ място, не са посочени и съответно представени решения на други съдилища, обективиращи противоречиво решаване на въпроса за размера на присъжданите застрахователни обезщетения, което да обоснове наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Приложените от касаторката в тази връзка две решения – решение от 25.10.2007 г. по гр. д. № 3714/2006 г. на Софийски градски съд, І-3 състав и решение от 07.01.2008 г. по гр. д. № 1171/2007 г. на Софийски апелативен съд, Втори състав – не следва да бъдат обсъждани, тъй като липсват данни същите да са влезли в сила.
Неоснователно е и становището, че посоченият материално-правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, като не се поддържа, че същият е от значение и за развитие на правото, в какъвто смисъл е изричното изискване на чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Още повече, като се има предвид, че Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и приложението на цитираната разпоредба в Постановление № 4 от 1968г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, която в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение по гр. д. № 479/2008 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 127 от 05.06.2008 г. по гр. д. № 479/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: