3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№261
[населено място], 23.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 231 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 627 от 15.12.2011г. постановено по гр.д. № 713/2011г. на Плевенски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 166 от 31.05.2011г. по гр.д. № 1092/2010г. на Червенобрежки районен съд в частта по уважения отрицателен установителен иск, предявен от [община] за установяване, че [фирма] и З.”З.-К.”/в ликвидация/ не са собственици на следните недвижими имоти: 1. Магазин „Б.”, застроен на *кв.м. върху общинска земя в Районна болница [населено място], в кв. * по регулационния план града; 2. трети етаж от Кооперативен дом, представляващ четириетажна масивна административна сграда, построена в общински терен в кв. * по плана на [населено място] и 3. партерен етаж от същата административна сграда , състоящ се от актова зала, ресторант и други помещения и е прекратено производството по този иск. Със същото въззивно решение е потвърдено посоченото първоинстанционно такова в частта му за уважаване на предявения положителен установителен иск между същите страни за същите имоти.
Касационни жалби са подадени от ответниците по исковете [фирма] и З.”З.-К.”/в ликвидация/. Те обжалват и двете части на решението като подадените от тях две отделни жалби са напълно идентични, включително и относно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, поради което ще бъдат разгледани заедно. Поддържа се в жалбите, че решението е недопустимо, а също и че разрешава материалноправен спор решаван противоречиво от съдилищата и явяващ се от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основания по чл. 280, ал.1,т.2 и 3 ГПК.
Ответникът по жалбите [община] е представил писмен отговор, в който мотивирано възразява срещу допускането на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.
Производството е по предявен от [община] против [фирма] и З.”З.-К.”/в ликвидация/ иск за установяване, че правоимащите лица по смисъла на чл. 27 от ЗСПЗЗ в [населено място], чийто представител е [община], са собственици на три недвижими имота, подробно описани в исковата молба; предявен е и евентуален иск за установяване, че същите три недвижими имота не са собственост на ответниците.
Съдът на първо място се е произнесъл по доводите за недопустимост на иска, като е приел, че [община] е надлежно легитимирана да предявява иска въз основа на решение на Общото събрание на правоимащите на прекратената А. „Х.” от 10.04.2006г., с което общината е оправомощена да стопанисва и управлява неразпределеното имущество. Съдът обстойно е проследил промените в правната регламентация относно имуществата на прекратените организации по §12 ПЗР ЗСПЗЗ и е намерил, че упълномощаването на общината с цитирания протокол от Общо събрание на правоимащите, е валидно. Наведените доводи за недопустимост на исковете поради разрешаването на спора със сила на присъдено нещо съдът е намерил за неоснователни, тъй като предмет на влязлото в сила решение между същите страни е иск за установяване неистинност на нотариален акт, а не иск за установяване носителя на правото на собственост. При преценка на правния интерес на ищеца съдът е намерил, че [община] е във владение на имотите, поради което установителният иск е допустим.
По съществото на спора съдът е счел за безспорно, че процесните имоти са били собственост на А. „Х.” до прекратяването й. В резултат на разпределение на имуществото между правоимащите, извършено от ликвидационния съвет през 1996г., спорните имоти са предадени на З. „З., [населено място], която се е снабдила с констативни нотариални актове за собственост, а през 1999г. имотите са били апортирани в капитала на [фирма] при учредяването му. Със заповед на Областния управител от 11.11.1999г. са обявени за нищожни извършените разпределения на имущество в полза на З. „З.”. При тези факти съдът е приел, че имуществото принадлежи на правоимащите лица, а извършените с него разпореждания в полза на ответната кооперация и дружество нямат вещно-прехвърлителен ефект. Затова е уважил установителния иск за собственост.
В. съд е приел, че при уважаване на положителния установителен иск не следва да бъде разглеждан евентуално предявения отрицателен установителен иск за същите имоти и затова е обезсилил решението и прекратил производството в тази част.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното
Жалбоподателите се позовават на хипотезите на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК формално с цитиране на законовия текст. На първо място поставят въпроса за наличието на активна процесуална легитимация на ищеца да предяви иска от името на правоимащите по чл. 27 ЗСПЗЗ като изтъкват, че в тази насока липсват доказателства. На второ място извеждат въпроса за допустимостта на установителен иск при възможност за предявяване на ревандикационен такъв. Според касаторите това са съществени въпроси, които са от значение за точното и еднакво прилагане на закона, а са решавани различно от съдилищата, поради което следва да бъдат решени от касационния съд. В изложението обаче липсва позоваване на съдебна практика – както на задължителна такава, включваща постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК, решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, така и на влезли в сила решения на съдилищата или на ВКС, разрешаващи сходни казуси. Именно последните се обхващат от хипотезата на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, сочена от касаторите. Тъй като не е установено противоречиво разрешаване в практиката на посочените въпроси, то касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Настоящият състав счита, че не съществува съмнение в допустимостта на решението по повдигнатите въпроси за правния интерес и процесуалната легитимация на ищеца, за да възникне задължение на съда служебно да допусне касационно обжалване съгласно т.1/in fine/ от Тълкувателно Решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О.. Както е посочено в мотивите на въззивния съд предявеният установителен иск е допустим, тъй като ищецът е във владение на имотите, поради което по-силната защита на ревандикационния иск не му е нужна. А легитимацията на общината като ищец по иска в качеството й на пълномощник на правоимащите лица досежно неразпределено имущество на прекратената организация по §12 ПЗР ЗСПЗЗ произтича от протокола от 10.04.2006г. на ОС на правоимащите.
Основанието на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК не е обосновано по никакъв начин от жалбоподателите. Липсват доводи по каква причина решаването на спора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото в съответствие с разясненията на това основание, дадени в т.4 на Тълкувателно Решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О..
Ето защо достъп до касационно обжалване не може да бъде даден и по двете жалби.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 627 от 15.12.2011г. постановено по гр.д. № 713/2011г. на Плевенски окръжен съд по касационните жалби на З.-99” АД – [населено място], ЕИК[ЕИК] и З.”З.-К.”/в ликвидация/ – [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: