Определение №261 от 23.4.2013 по ч.пр. дело №2732/2732 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 261

София,23.04.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2732/2013 година

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от адв.П.Б. – пълномощник на С. Й. А. против определение № 52/19.02.2013 год.по гр.д.№ 1217/2013 г.по описа на Върховен касационен съд , ІVг.о.,с което е прекратено производството по делото,като недопустимо.Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение,като се твърди,че съдът е следвало да вземе предвид редакцията на чл.280 ал.2 ГПК преди изменението в ДВ бр.100/2010 год.,тъй като действащата по време на подаването на касационната жалба редакция на разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК е неприложима за съдебните производства образувани преди тази дата.
Ответникът [фирма] не взима становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да прекрати производството по делото,като процесуално недопустимо,съставът на ВКС е отчел обстоятелството,че цената на всеки от обективно съединените искове е под 5000 лв.,която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./
Атакуваното определение е правилно .
Чл. 280 ал. 2 от ГПК предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в Софийски градски съд на 21.06.2012 г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. Цената на предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 във вр.чл.415,ал.1 ГПК е в размер на 3861,01 лв.,а на иска за лихва за забава в размер на 1372,60 лв.Именно тези суми, като цена на иска е обосновала извода на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че действащата по време на подаването на касационната жалба редакция на разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК е неприложима за съдебните производства образувани преди тази дата. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, висящите производства продължават по досегашния ред. По смисъла на този текст, висящи производства ще се считат тези, по които касационната жалба е подадена преди 21.12.2010 г. За производствата, образувани по постъпили касационни жалби след тази дата се прилага новата редакция на чл. 280, ал. 2 от ГПК,тъй като касационната жалба предизвиква висящност на касационното производство от датата на подаването й. Процесуалният закон има непосредствено действие и преурежда процесуалните правоотношения, освен ако в него не е предвидено отлагането на действието му по отношение на заварените висящи производства.Такова обратно действие на процесуалния закон не е придадено със ЗИДГПК.Следователно меродавен е момента на подаване на касационната жалба, а не на исковата молба по отношение приложението на новото правило на чл.280 ал.2 ГПК.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение 52/19.02.2013 год.по гр.д.№ 1217/2013 г. по описа на Върховен касационен съд , ІV г.о.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top