О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 25.06.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3743 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 52 от 24.01.2013г. постановено по гр.д. № 111/2012г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 254 от 30.10.2008г. по гр.д. № 97/2007г. на Самоковски районен съд за отхвърляне на предявения от М. Б. Ш. против Й. В. Ш. иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР за установяване на допусната грешка в кадастралната основа, изразяваща се в това, че имотната граница между УПИ, идентичен с парцел ІХ-253 в кв.33 по плана на [населено място], собственост на ищцата и УПИ, идентичен с парцел VІІІ-232,233 в кв. 33 по същия план, собственост на ответника, е заснета неправилно по съществуващата ограда, с което е допуснато навлизане на цялата гранична регулационна линия с 1,00 метър в имота на ищцата.
Касационна жалба е подадена от М. Б. Ш. чрез пълномощника адв. С.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по два съществени материалноправни и процесуалноправни въпроса, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; освен това са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въпросите са: възможно ли е несъответствието между двата плана да е в нанасянето на сградата, която в единия план е нанесена на регулационната граница, а в другия план – на един метър от нея; 2/ при наличието на коренно противоречиви заключения на вещи лица следва ли съдът да обоснове в мотивите защо не приема голямата част от тях.
След постановяване на въззивното решение е починал ответникът Й. В. Ш. и на негово място е конституиран наследникът му С. Й. Ш., който не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК е допустима.
Производството е по иск по чл.53, ал.2 ЗКИР, предявен от М. Б. Ш. против Й. В. Ш., заместен понастоящем от С. Й. Ш., като въззивното производство е такова по чл. 294 ГПК – развива се след отмяна на предходно въззивно решение. Ищцата е съсобственик на УПИ ІХ-235 в кв. 33 по плана на [населено място], общ. С., като легитимира собствеността си с нотариален акт от 2000г., издаден по обстоятелствена проверка, на наследниците на П. А. Ш.. Ответникът е собственик на съседния имот – УПИ VІІІ-232,233 в същия квартал и се легитимира с констативен нотариален акт от 1991г. за собственост по давност на имот пл. № 233, за който в съсобственост с имот пл. № 232 е отреден парцел VІІІ-232,233 в кв. 33. Според ищцата при одобряването на регулационния план през 1977г. имотната граница е изместена с около един метър в северна посока, така че навлиза в нейния имот.
За установяване на спорните обстоятелства са приети две единични и една тройна експертизи. Първоначалната експертиза сочи, че няма несъответствие между кадастралния план от 1977г. и стария регулационен план на [населено място] от 1931г. относно двата имота; оградата между двата имота е на регулационната линия. Според него има различие в заснемането на сградата, която е до регулационната линия, като тя по стария план е на самата регулационна линия, а по новия има отстъп един метър от границата.
Тройната техническа експертиза в първото въззивно производство счита, че има несъответствие между двата плана, като по плана от 1977г. регулационната линия е изместена леко на север; спорната площ е 42 кв.м. Експертизата е подписана с особено мнение от вещото лице от първоначалната експертиза.
В изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС при новото разглеждане въззивният съд е назначил нова експертиза. Според това вещо лице при изработването на регулационния план от 1977г. кадастралната линия между двата имота е заснета със знак за ограда и е проектирано регулационната граница да мине по кадастралната линия. При съпоставка на имотите по плана обаче се вижда, че границата е изместена в северна посока с около 0,70м. и по този начин кадастралната граница не е заснета като регулационна линия.
Съдът е основал изводите си на заключението на първоначалната експертиза, като е изтъкнал, че това вещо лице е взело предвид конфигурацията на имотите в цялост, а не само на спорната регулационна линия и положението й спрямо сградата в имота на ответника. При съпоставка на приложените скици и приетите експертизи съдът е заключил, че границата между имотите по кадастралния план от 1931г. съвпада с регулационната линия между парцелите по плана от 1977г.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Материалноправният въпрос, сочен от касатора, касае възможността несъответствието между двата плана да се състои в нанасянето на сградата, която в единия план е нанесена на регулационната граница, а в другия план – на един метър от нея. Следва да се посочи, че такъв мотив липсва в обжалвания акт. Такова е обяснението на вещото лице от първоначалната експертиза, дадено при приемане на заключението, но то не е намерило място в мотивите на съда. Ето защо, това не е въпрос, обусловил крайните изводи по съществото на спора, както изисква чл. 280,ал.1 ГПК, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационен контрол.
Представените с изложението съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.218а ГПК/отм./, разглеждат искове по чл. 53,ал.2 ЗКИР, но не могат да се извлекат общи правни въпроси, разрешени в обжалваното решение и в тези актове. Освен това, същите решения са били представени и при първото касационно обжалване и са обсъдени в определението по чл.288 ГПК на предходния състав на ВКС. Ето защо, те не биха могли отново да обусловят достъпа до касационен контрол.
Повдигнатият процесуалноправен въпрос е за начина на преценка на противоречиви заключения на вещи лица и задължението на съда да обоснове в мотивите защо приема едно, а не приема друго заключение. В случая такива мотиви са изложени от Софийски окръжен съд. За да възприеме заключението на първоначалната техническа експертиза съдът на първо място е извършил своя съпоставка на приложените по делото скици, отразяващи регулационното положение на имотите по двата плана; на второ място е изтъкнал, че единствено това заключение изследва изцяло границите на имотите и площите им по двата плана, а не само спорната граница и положението й спрямо сградата на ответника, така че то да дава цялостна картина на ситуацията.
Изтъкнатите в изложението грешки на съда при формиране на вътрешното му убеждение и при преценката на доказателствата представляват процесуални нарушения по чл. 188 ГПК /отм./. В този смисъл е посоченото от касатора ТРОСГК № 1/2001г., т.12. Тези грешки обаче не могат да бъдат взети предвид в производството по чл. 288 ГПК по допускане на касационно обжалване, тъй като нямат отношение към основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, а представляват касационни основания по чл. 281 ГПК за неправилност на решението.
Съобразно изложеното не са налице визираните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 52 от 24.01.2013г. постановено по гр.д. № 111/2012г. на Софийски окръжен съд по касационната жалба на М. Б. Ш. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: