О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 26.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2031/2017 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Т.З., в качеството й на процесуален представител на Д. Н. П. против определение № 143/ 04.05.2017 г., постановено по т.д. № 60274/2016 г. по описа на Върховен касационен съд, с което е отхвърлена молбата му от 11.04.2017 г. за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото,поради липсата на достатъчно финансови средства за заплащането им.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
За да постанови обжалваното определение предходният състав на ВКС е приел,че не са налице предпоставките на чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото,тъй като независимо от декларираната липса на достатъчно средство,с оглед на установените по делото обстоятелства за реализиране на търговски сделки – прехвърляне на своето предприятие и продажба на търговските дялове на дружеството,чийто едноличен собственик е, които не са декларирани като източник на средства за издръжка на молителя,то последният разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса и разноски по делото.Влошаването на здравословното състояние на молителя и ниския размер на получаваните от него доходи сами по себе си не дават основание да бъде освободен от внасяне на държавна такса и разноски.
Обжалваното определение е неправилно.
Обстоятелствата, които съдът взема предвид при извършването на преценката дали са налице предпоставки за освобождаване на едно лице от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в исковото производство са изброени в чл. 83, ал. 2 ГПК – доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства удостоверени с декларация. Видно от данните по делото молителят Д. П. не притежава недвижими имоти на територията на страната,освен земеделска земя с площ от 180 кв.м.;не притежава МПС или влогове и не получава доходи от трудова дейност, наеми или ренти. По изричното му признание в приложената декларация той разполага ежемесечно единствено с отпуснатата му пенсия по болест в размер на 169 лв.Установява се от ЕР на НЕЛК от 25.05.2016 год., че молителят Д. П. е с влошено здравословно състояние – 72% трайно намалена работоспособност.Декларира,че допълнителните периодични разходи за заболяването му са в размер на 120 лв. месечно. Така декларираните обстоятелства за материалното и гражданско състояние на молителя са пълни.По изрично разпореждане на закона подлежат на удостоверяване от самия него, чрез писмена декларация, за чието съдържание последният носи съответна наказателна отговорност. Щом законът предвижда в каква форма следва да се удостоверят посочените обстоятелства,не се налага събирането на нови доказателства, вкл. даване на допълнителни указания на страната за ангажиране на такива относно реализирана търговска печалба. Обстоятелствата, че молителят в хода на производството е прехвърлил търговското си предприятие,но не е декларирал никакви доходи от сделката,не води до извода,че разполага със средства,респективно още повече да се отрича наличие на основание за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски. Следва да се има предвид, че основателността на искането се преценява с оглед наличието на средства на лицето към момента, в който е направено, а не с оглед на хипотетични доходи. При тези данни неправилно предходният състав е достигнал до извода, че Д. Н. П. разполага със средства да заплати държавна такса и разноски по делото. Обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено освобождаване на жалбоподателят от внасяне на посочената държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 143/ 04.05.2017 г., постановено по т.д. № 60274/2016 г. по описа на Върховен касационен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Д. Н. П. на основание чл.83,ал.2 ГПК от внасяне на определената държавна такса по т.д. № 60274/2016 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: