О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 28.10.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 228 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ЧЕЗ“Е. България“АД срещу определението от 13.08.2008 год. по ч.гр.д. № 641/08 год. на Плевенския окръжен съд. С него е оставено в сила определението от 01.07.2008 год. по гр.д. № 1954/2008 год. на Плевенския районен съд. С това определение първоинстанционният съд е обезсилил издадената по същото дело заповед за изпълнение и е прекратил производство по делото. Позовал се на това, че към момента на депозирането на заявлението 29.04.2008 год. ответникът Й. Н. е бил починал (08.12.1993 год.), т.е. към момента на подаване на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение, валидно процесуално правоотношение не е възникнало.
Частният жалбоподател ЧЕЗ“Е. България“АД, счита, че определението е неправилно, като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Изложените в частната касационна жалба доводи са такива по чл.281 т.3 ГПК. Тази част от съдържанието и, която има белезите на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа позоваване на практика на Кюстендилския и на Пернишкия окръжни съдилища, която е в обратен смисъл от приетото от ПлОС.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу за определение, което прегражда развитието на спора и отношение на него намира приложение чл.280 ал.1 т.3 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид следното:
Както бе посочено по-горе, конкретни доводи за допустимост при която и да било от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК не се съдържат. Ако би се приело, че позоваването на практиката на двата окръжни съда съставлява препращане към чл.280 т.2 ГПК, то тази хипотеза в случая не е налице.
Цитираните решения на Кюстендилския окръжен съд и на Пернишкия окръжен съд не са противоречащи си. Нещо повече, основанието по т.2 на чл.280 ГПК е налице, ако е налице противоречива практика на съдилищата, материализирана в необжалваеми съдебни актове. И двете определения на КОС и ПОС са обжалваеми. Дори да са влезли в сила като необжалвани и да биха били евентуално противоречиви, то и в този случай не би била налице предпоставката по т.2 за допускане на касационно обжалване. Позоваване на предпоставките по т.1 и т.3 на чл.280 ГПК в частната касационна жалба на „ЧЕЗ Е. България“АД не се съдържат и изложение досежно тях липсва.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА разглеждането на частната касационна жалба на „ЧЕЗ Е. България“АД срещу определението от 13.08.2008 год. по ч.гр.д. № 641/2008 год. по описа на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.