О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
Гр. София, 10.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 30.04.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА В.
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 525/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ДИ СИ & К. К. – търговско дружество, регистрирано в Република С., със съдебен адресат в [населено място], чрез процесуален пълномощник /юрисконсулт/, срещу определение № 759/22.12.2017 г. по в.ч.т.д.№ 596/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частта, с която е прекратено производството по делото, образувано по частна жалба на ДИ СИ & К. К. против прекратителното определение на Силистренския окръжен съд по т.д.№ 104/2016 г.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и връщане на делото на ВнАС за произнасяне по съществото на частната жалба.
Против частната жалба отговор е подала ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА [населено място] и др., чрез процесуални пълномощници. В него се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли обжалваното определение да бъде оставено в сила.
За да се произнесе с оглед доводите на страните и данните по делото, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение съобрази следното:
Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване пред ВКС акт на въззивен съд, изхожда от легитимирано лице и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, същата е основателна.
За да обуслови извода си за недопустимост на частното производство в обжалваната му част, съставът на въззивния съд е приел, от една страна, че частната жалба на ДИ СИ & К. К. е просрочена, а от друга, че е подадена от лице, което не се легитимира като надлежен процесуален представител на страната – жалбоподател. Съображенията на въззивния съд в този смисъл не могат да бъдат споделени.
От данните по делото се установява, че процесуалният пълномощник на ДИ СИ & К. К. с молба от 23.11.2016 г. е уведомил съда, че пълномощията му да представлява дружеството са оттеглени. Неправилно според настоящия съдебен състав въззивният съд е счел, че оттеглянето на пълномощията по чл.35 ГПК има за последица и оттегляне на посочения в исковата молба съдебен адресат по чл.40 ГПК, т.е., че редовно предявената искова молба се е превърнала в нередовна в хода на процеса, поради което следва да се приложат правилата на чл.129 ал.2 и ал.3 ГПК, а срокът за обжалване да тече от момента на постановяване на акта. В чл.35 ГПК е указано, че до оттегляне на представителната власт, законно извършените действия от пълномощника остават в сила, респективно, след този момент те не са такива. В исковата молба, подадена чрез пълномощника, е посочен съдебен адрес /гр. В., [улица], ет.2, чрез адв. Г. А./. Нормата на чл.40 ГПК, приложима по отношение на ищеца със седалище в Република С., разграничава фигурите на съдебния адресат и на пълномощника по делото. В случая такова изрично разграничение е направено и с исковата молба, поради което, при липса на изявление на страната за промяна или заличаване на адресата, се налага извод, че липсва „оттегляне” на посочения в исковата молба съдебен адресат. Освен това, страната в хипотезата на чл.40 ГПК не може се откаже от посочения адресат в хода на производството, без да го замени с друг такъв, т.к. това би представлявало злоупотреба с право. В подобен случай за нуждите на процеса съобщенията следва да продължат да се връчват на съдебния адресат по делото.
С оглед гореизложеното и като се има предвид, че частната жалба е депозирана в едноседмичния срок от осъществяване на редовно връчване на съобщението за прекратяване на делото на посочения към този момент по делото съдебен адресат /съобщение на л.674 по т.д.№ 104/2016 г. по описа на СОС, връчено на 11.09.2017 г./, същата не се явява просрочена.
На следващо място, незаконосъобразно в обжалваното определение е прието, че частната жалба е подадена от лице без представителна власт, по отношение на което не са налице условия за прилагане на 101 ГПК, т.к. юрисконсултът разполага със срочно пълномощно, в което срокът на предоставените пълномощия е изтекъл. Съгласно цитираната норма, във всеки случай, когато съдът установи нередовност на процесуалното действие, той следва да даде срок за отстраняването на порока. Това важи и когато съдът установи, че пълномощникът се легитимира с пълномощно с изтекъл срок.
Понастоящем нередовността по смисъла на чл.101 ГПК във връзка с представителната власт на пълномощника – юрисконсулт при подаване на частната жалба до АС е надлежно отстранена по повод предприетото обжалване пред ВКС.
По тези съображения въззивното определение в обжалваната част се преценява като неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на Варненския апелативен съд за предприемане на действия по разглеждане на частната жалба на ДИ СИ & К. К..
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 759/22.12.2017 г. по в.ч.т.д.№ 596/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частта, с която е прекратено производството по делото, образувано по частната жалба на ДИ СИ & К. К. – Р. С. против определение № 305/24.07.2017 г. по т.д.№ 104/2016 г. на Силистренския окръжен съд.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Варненския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: