2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 07.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1020/2019 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. А. С., подадена чрез адв. И. Д., против определение № 28189/06.12.2018 г., постановено от Софийски градски съд, по ч.гр.д. №15999/2018 г., с което е потвърдено определение № 498954/02.10.2018 г. по гр.д. № 29483/2017 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлена молбата ? за изменение на решение № 412649/22.05.2018 г. по същото дело в частта за разноските.
В частната касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Иска се неговата отмяна и присъждане на сторените разноски пред първоинстанционния съд. Приложена е „молба за допускане до касационно обжалване“, в която жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с формулирани въпроси.
Насрещната страна по жалбата – „Топлофикация София“ ЕАД не е подала писмен отговор, в който да изрази становище.
Софийски градски съд се е произнесъл по частна жалба на М. А. С. срещу определение на първостепенния Софийски районен съд, с което е отказано постановеното по делото решение да бъде допълнено в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, тъй като с поведението си ответникът „Топлофикация София“ ЕАД не е дал повод за завеждане на делото – арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. Взел е предвид, че предмет на делото са предявените от М. А. С. против „Топлофикация София“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не му дължи сумата от 2 857, 88 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2007 г. до 31.12.2013 г. на имот, находящ се в [населено място], [улица], вх. 1, ап. 9 и мораторна лихва в размер на 1 993, 53 лв., начислена върху главницата за периода от 01.01.2008 г. до 26.04.2017 г., поради погасяването по давност на задълженията. Съдът е счел за правилен извода, че ответникът не е дал повод за завеждането на делото с поведението си и е признал иска, поради което сторените от ищеца разноски остават в негова тежест. Въззивната инстанция се е позовала на казуалната практика на ВКС и ясно е посочено, че в случая отговорност за разноски би възникнала за кредитора на вземането единствено, ако той беше предприел съдебни мерки срещу длъжника или ако беше оспорил предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на ІV Г.О., намира, че подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивите за това са следните:
По силата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивни определения, които са постановени по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване. От разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК следва, че това са въззивните решения, постановени по искове с цена до 5000 лева за граждански дела. Съгласно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, а според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. В случая цената и на главния, и на акцесорния иск е под 5 000 лв. /съответно 2 857, 88 лв. и 1 993, 53 лв./, поради което жалбата е процесуално недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна частна жалба на М. А. С. срещу определение № 28189 от 06.12.2018 г. по ч.гр.д. № 15999/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр. д. № 1020/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: