Определение №261 от по търг. дело №47/47 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
                                      
 
                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№261
 
                                       София.12.05. 2010 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на  шестнадесети април  две хиляди и десета  година в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА
                                               ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА
                                                                                 БОНКА  ЙОНКОВА
 
 
изслуша докладваното от председателя /съдия/  Татяна  Върбанова
т.дело №  47/2010 година
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „България Кабел ТВ” О. , гр. С., представлявано от управителя Д. Л. Б. , чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 88/01.12.2008 г. по гр.д. № 698/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав постановено на 16.01.2008 г. по т.д. № 1231/2005 година. С решението на първостепенния съд „България Кабел ТВ”О. е осъдено да заплати, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, на „Р” О. , гр. П. сумата 16 400 лв., ведно със законната лихва считано от 14.10.2005 г.; сумата 1 720.08 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.01.2004 г. до 14.10.2005 г. и разноски по делото в размер на 1414.24 лв.
Касаторът поддържа доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че при разглеждане на делото въззивният съд е допуснал нарушение на чл.107, ал.2 ГПК/отм./, което е довело до нарушаване правото на защита по делото и до невъзможност да се представят нови доказателства по смисъла на чл.205 ГПК/отм./ Според касатора въззивният съд е допуснал и нарушение на чл.188, ал.1 ГПК тъй като не е преценил доводите на ответната страна, а отделно от това в решението са повторени фактическите и правни изводи на първата инстанция, без да обоснове собствени изводи.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че по процесуалноправните въпроси, свързани със същността на въззивната инстанция и правомощията й при разглеждане и решаване на делото, е допуснато отклонение от задължителната практика на ВКС – ТР № 1/04.01.2001 г. и ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Освен основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, търговското дружество – касатор се позовава бланкетно и на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – „Р” О. , чрез процесуалния си пълномощник, счета, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а оплакванията за неправилност на решението са изцяло неоснователни.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от Софийския апелативен съд решение е прието, че искът за заплащане на главницата в размер на 16 400 лв. произтича от извънсъдебно споразумение между страните за дължимост на суми във връзка с договор от 04.05.2001 г., предвиждащ задължение за „България Кабел ТВ”О„Р” О. месечно възнаграждение за възложена и извършена техническа дейност по обезпечаване и доставка на телевизионна програма в размер на левовата равностойност на 5 000 щ.д. месечно. Решаващият състав, след преценка на релевантните факти, е направил извод, че извънсъдебното споразумение е насочено към установяване действителното изпълнение на задължения към момента на подписването му – 19.12.2003 г., като в процеса не е оспорена автентичността на споразумението, а това задължава съда да зачете материалноправния му ефект. Като неоснователни и недоказани са преценени доводите на ответното дружество/сега касатор/ за прекратяване действието на споразумението чрез „анулирането” му със сключването на договора от 05.01.2004 г. Отчетено е, че по делото е представена само една страница от цитирания договор, която не обективира твърдяната клауза /чл.11 от договора/ за анулиране на споразумението с обратна сила.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
За да е налице основание за достъп до касационен контрол, е необходимо да е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, а именно правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда. Наред с това следва да е доказано някое от допълнителните основания по т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК. В случая доводите на касатора, свързани с поставените процесуалноправни въпроси, произтичат от твърдяно нарушение на процесуалните правила, обезпечаващи право на участие и защита на страната в процеса. Действително, в съдебно заседание на 13.05.2008 г. въззивният съд не е уважил молбата на въззивника/сега касатор/ за отлагане на делото по реда на чл.107, ал.2 ГПК/отм/ по съображения, че в жалбата не се съдържат доказателствени искания и няма данни за оттегляне на пълномощията или прекратяване на трудовото правоотношение с юрисконсулт Й. , която е представлявала дружеството в производството пред първата инстанция. Произнасянето по законосъобразността на посоченото определение не би могло да се извърши в стадия по селекция на касационните жалби. Поддържаното в касационната жалба нарушение на процесуалния закон е сред основанията за неправилност на решението, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
Независимо от липсата на общата предпоставка за достъп до касационен контрол, не би могло да се счете за основателно и твърдението в жалбата за несъответствие на мотивите към обжалваното решение на задължителните указания на ВКС по приложение на чл.188, във вр. с чл.211 ГПК/отм./, предвид обективираната решаваща правораздавателна дейност на съдебния състав на Апелативен съд – София. Що се отнася до основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, ВКС не дължи произнасяне, тъй като в тази насока липсва мотивирано изложение, съобразно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 88/01.12.2008 г. по гр.д. № 698/2008 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top