О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 19.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №77/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№10489/29.10.2014 г., подадена от адвокат В. Л. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], против въззивно решение №389/29.9.2014 г. по гр.д.№694/2014 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
С обжалваното решение е отменено решение №162/25.7.2014 г. по гр.д.№335/2014 г. по описа на Свиленградския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. Я. А. от [населено място], област Х., против [фирма] – Х., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ, и исковете са уважени.
Въззивната инстанция е приела, че процесното прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ е незаконосъобразно, тъй като не са налице съвпадащи насрещни волеизявления на страните по смисъла на посочената правна норма, тъй като не установено работодателя да е уведомил ищеца 7-дневен срок от получаване на заявление, вх.№472/14.4.2014 г., че е съгласен трудовото правоотношение да бъде прекратено, така както е поискано от ищеца, считано от 14.10.2014 г., а в процесната заповед е посочена друга дата – 14.4.2014 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т..т.1 и 3 ГПК и се поставя следния правен въпрос: “От кой момент следва да се приеме, че са налице съвпадащи насрещни волеизявления на страните по трудовото правоотношение за прекратяването по взаимно съгласие: а/ дали от деня, в случая 14.4.2014 г., при отправено предложение от работника до работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1 КТ, оформено писмено в заявление №472/14.4.2014 г., поставена резолюция +ДА” върху него и отговора на работодателя, който още на същия ден е отговорил на така отправеното му предложение положително, чрез издаване на обжалваната заповед, считано от 14.4.2014 г., и която заповед е връчена на ищеца в същия ден срещу подпис, и б/ От посочената дата под текст в депозираното от работника заявление/14.10.2014 г./, както е приел в случая Окръжният съд – Х., за да отмени решението на районния съд.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване като се сочи практика на ВКС по чл.290 ГПК, и такава отпреди приемането на ГПК/2007 г./
Ответникът по касация К. Г. У., посредством процесуалния си представител адв.- Т. К., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не е налице противоречие между обжалваното решение на въззивната инстанция и цитираните решения, посочени в изложението. Обжалваният въззивен акт е в съответствие с приетото в решение №4/21.02.2012 г. по гр.д.№278/2011 г. по описа на ВКС, ІV г.о., а именно: “…Взаимното съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният между тях трудов договор да престане да съществува. Взаимното съгласие се отнася и до датата, от която трудовият договор се прекратява. Несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяването на трудовия договор означава липса на взаимно съгласие….”
В процесния случай изводите на окръжния съд съответстват на отговора даден в цитираното решение и фактите по спора.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по жалбата деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №389/29.9.2014 г. по гр.д.№694/2014 г. по описа на Хасковския окръжен съд по касационна жалба, вх.№10489/29.10.2014 г., подадена от адвокат В. Л. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], да заплати на Г. Я. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Х., [улица], деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: