2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
гр. София, 22.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4896 по описа за 2017 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 108 от 29.09.2017 г. по гр. д. № 304/2017 г. на Ямболски окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени от М. Г. Д. от [населено място] против МБАЛ [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор № 72 от 16.12.2013 г. ищцата е заемала длъжността „служител човешки ресурси“ в отдел „Човешки ресурси“ на МБАЛ [фирма]. С щатното разписание от 01.05.2015 г. изпълняваната от ищцата длъжност „служител човешки ресурси” е била премахната. Със заповед № 46 от 15.05.2015 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. При така установените факти е прието, че уволнението е извършено законно, при наличие на предпоставките по чл. 328, ал.1, т. 2 КТ – след реално съкращаване на единствената щатна бройка за заеманата от служителката длъжност. Доводите за фиктивно съкращаване на щата и нарушение на изискванията по чл. 329, ал.1 КТ за извършване на подбор са приети за неоснователни, тъй като трудовите функции на съкратената длъжност не са били запазени; функциите на длъжностите „служител човешки ресурси” и експерт „управление на човешки ресурси” са различни по естеството си – длъжността „експерт” има организационен и ръководен характер, а длъжността „служител” е техническа и деловодна; съкратената бройка е била единствена за тази длъжност и не е било налице сходство между нея и длъжностите, запазени след съкращаването ?, поради което работодателят не е имал задължение за извършване на подбор. Воден от тези изводи, въззивният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 46 от 15.05.2015 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Касационна жалба против решението на Ямболския окръжен съд е постъпила от М. Г. Д.. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) относно правилното тълкуване на понятието „реално съкращение на щата“; кога е налице идентичност между две длъжности; задължително ли е извършването на подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата, когато е съкратена една измежду няколко сходни длъжности и следва ли въззивният съд да извършва служебна проверка за правилното приложение на императивна материалноправна норма са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложени са решение № 654 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 1880/2009 г., ІV г.о., ВКС; решение № 13 от 04.04.2017 г. по гр. д. № 2239/2016 г., ІІІ г.о., ВКС; решение № 137 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 7170/2014 г.,ІV г.о., ВКС и решение № 187 от 28.07.2015 г. по гр. д. № 45168/2014 г., ІV г.о., ВКС.
Ответникът по касационната жалба МБАЛ [фирма] счита, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество касационната жалба е неоснователна. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, намира следното:
Въпросът относно правилното тълкуване на понятието „реално съкращение на щата“ е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, в т. ч. и с приложените решение № 13 от 04.04.2017 г. по гр. д. № 2239/2016 г., ІІІ г.о., ВКС и решение № 654 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 1880/2009 г., ІV г.о., ВКС. Съгласно установената съдебна практика, съкращаване на щата е налице, когато длъжността не само е премахната като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност – решение № 126 от 02.05.2011 г. по гр. д. № 1227/2010 г., III г.о., ВКС. Това тълкуване е доразвито с решение № 498 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г., ІV г.о., ВКС, в което е прието, че реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Реално съкращаване на щата е налице и когато, при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности с различни трудови функции, а също и при трансформация на длъжности. В съответствие с така установената съдебна практика и въз основа на съпоставка между длъжностните характеристики на отпадналата длъжност „служител човешки ресурси“ и на длъжността „експерт управление на човешките ресурси“, въззивният съд е приел, че функциите на заеманата от ищцата длъжност служител „човешки ресурси“ не са били променени чрез отпадане на част от тях или възлагане на допълнителни, а са премахнати изцяло, поради което за работодателя е възникнало правото за уволнение по чл. 328, ал. 1, пр. ІІ КТ.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът кога е налице идентичност между две длъжности. Същият е разрешен в съответствие с установената практика (приложеното решение № 13 от 04.04.2017 г. по гр. д. № 2239/2016 г., ІІІ г.о., ВКС и решение № 7 от 01.04.2011 г. по гр. д. № 954/2009 г., IV г.о., ВКС; решение № 246 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г., III г.о., ВКС), съгласно която преценката дали трудовите функции са идентични се извършва с оглед естеството на възложената работа, поради което изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. За да достигне до решаващия си извод, че не е налице идентичност между длъжностите „служител човешки ресурси“ и експерт „управление на човешки ресурси“, въззивният съд не е изхождал от сходството в наименованията на двете длъжности или от механична съпоставка на длъжностните им характеристики, а от естеството на изпълняваната работа, която е същностно различна при трудови функции, свързани с аналитична дейност и такива с изпълнителски характер.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по въпроса задължително ли е извършването на подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване в щата, когато е съкратена една измежду няколко сходни длъжности. Този въпрос не е обуславящ за изхода на спора предвид формираният в съответствие със съдебната практика извод на въззивния съд, че при съкращаване на единствената щатна бройка за съответната длъжност, без данни за останали по щат длъжности със сходни трудови функции, подборът не е задължителен. В този смисъл решение № 139 от 28.07.2009 г. по гр. д. № 183/2009 г., ІV г.о., ВКС; решение № 625 от 01.10.2010 г. по гр. д. № 1773/2009 г., ІV г.о., ВКС; решение № 436 от 28.12.2012 г. по гр. д. № 1086/2011 г., ІV г.о., ВКС; решение № 246 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г., ІІІ г.о., ВКС.
В съответствие с практиката на Върховния касационен съд е разрешен и въпросът следва ли въззивният съд да извършва служебна проверка за правилното приложение на императивна материалноправна норма. Обжалваното решение е постановено при съблюдаване на правилото, че въззивният съд следва да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване – Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК ВКС. В. от касатора в тази връзка довод за допуснатото нарушение на императивната норма на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е неоснователен. Изводът на въззивният съд за законност на уволнението не е в противоречие с изискванията за спазване на предварителната закрила при прекратяване на трудовия договор; съобразен е с представените по делото доказателства, че работодателят е преодолял особената закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ – писмо от „Главна инспекция по труда”, [населено място] от 05.05.2015 г., с което е дадено предварително разрешение за уволнението на ищцата, ползвала към този момент неплатен отпуск по чл. 160 КТ. Съобразена е и съдебната практика, съгласно която е без правно значение е дали моментът, в който е поискано предварителното разрешение предхожда значително във времето връчването на заповедта за уволнение, когато няма промяна в обстоятелствата, касаещи ползващия предварителна закрила, какъвто е конкретния случай с оглед основанието за ползване на отпуск и периода на отпуска от 15.04.2015 г. до 15.04.2017 г.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 17.11.2017 г. с адвокат Д. Д. от Ямболска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 108 от 29.09.2017 г. по гр. д. № 304/2017 г. на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Г. Д. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] да заплати на МБАЛ [фирма], [населено място], сумата 500 (петстотин) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: