2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
гр. София, 03.04. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 175 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Й. Я. срещу определение № 249/31.01.2012 г., постановено по частно гр. дело № 204/2012 г. на Варненския окръжен съд (В.). С него е потвърдено определение № 16994/25.11.2011 г. по гр. дело № 16405/2011 г. на Варненския районен съд (В.), с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело, образувано по предявен от частния жалбоподател срещу П. А. М. иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК – за признаване за установено в отношенията между страните, че анекс от 23.11.2009 г. към предварителен договор за замяна на „недвижима собственост” (недвижими имоти) от 25.11.2008 г. е неистински, поради това, че подписът, положен в анекса за частния жалбоподател, е неавтентичен и не му принадлежи.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и подробни съображения за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът П. А. М. – в отговора на частната касационна жалба и в приложеното към него изложение поддържа становище и излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, както и че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора, и по отношение на който е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК.
В представеното от страна на частния жалбоподател изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните два процесуалноправни въпроса: 1) допустим ли е иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване неистинност на документ, при положение, че ищецът, като страна по висящ спор по основното материално право, обусловено от истинността на документа, е упражнил правото си на оспорване истинността на документа, без да е открито производство по проверка истинността на документа; и 2) разрешен ли е спорът относно истинността на документа със сила на пресъдено нещо в случай, че съдът не се е произнесъл с диспозитива на решението си по резултатите от извършената от него проверка по реда на чл. 193 от ГПК. По отношение на първия правен въпрос се сочи, че той е решен от въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено с определение № 565/13.07.2010 г. по ч. търг. д. № 557/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 646/16.10.2008 г. по търг. д. № 270/2008 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и определение № 53/21.06.1984 г. по гр. д. № 508/1984 г. на І-во гр. отд. на ВКС, които са представени (в преписи) с частната жалба. Тъй като първото от тези определения на ВКС е постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, а решението е постановено по реда на отменения ГПК, това поддържано от страна на жалбоподателя допълнително основание за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира, не само по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, както е посочено от жалбоподателя, а и по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК (в този смисъл са и т. 2 и т. 3 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предвид и тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. по тълк. дело № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС). По отношение на втория процесуалноправен въпрос в изложението се сочи допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като са изложени подробни съображения в тази насока.
Настоящият съдебен състав намира, че и двата посочени от страна на жалбоподателя процесуалноправни въпроса, в случая не са от значение за изхода на спора по частното производство пред въззивният съд, като те не са и обуславящи решаващите правни изводи на последния, поради което тези два правни въпроса не представляват общи основания за допускане на касационното обжалване на възивното определение, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.
По делото е установено, че както по гр. дело № 2495/2010 г. на В., така и по гр. дело № 946/2011 г. на В., образувани между същите страни (първото – по иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор от 25.11.2008 г., а второто – по иск по чл. 92, ал. 1, изреч. 1 от ЗЗД за заплащане на договорна неустойка по същия предварителен договор), частният жалбоподател е оспорил по реда на чл. 193 от ГПК истинността на анекса от 23.11.2009 г. към предварителния договор, оспорвайки автентичността на положения в анекса подпис за него. Производството по гр. дело № 946/2011 г. на В. е спряно до приключване на производството по иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД по другото дело, като спирането е постановено преди съдът да е държал определение за откриване на производство по чл. 193 от ГПК. Такова производство по чл. 193 от ГПК, обаче е било проведено по гр. дело № 2495/2010 г. на В., като в мотивите към постановеното по него решение № 744/07.06.2011 г. съдът е приел за доказано направеното от частния жалбоподател оспорване истинността на анекса от 23.11.2009 г. Спорът относно истинността на този документ е бил пренесен и във въззивното производство – по гр. дело № 401/2011 г. на Варненския апелативен съд (ВарнАпС), в съдебно заседание от 26.10.2011 г. по което, са проведени устните състезания между страните, но по настоящото частно производство няма данни и твърдения на страните, по това въззивно дело да е било постановено решение, респ. такова да е влязло в сила.
При тези данни по делото, за да постанови обжалваното в настоящото частно производство определение № 249/31.01.2012 г., решаващият извод на въззивния съд е, че предявеният пред първоинстанционния съд иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК би бил допустим, ако ищецът (частният жалбоподател) е пропуснал да оспори процесния документ по двете граждански дела (гр. дело № 2495/2010 г. на В. и гр. дело № 946/2011 г. на В.), а той го е оспорил, и по едното, и по другото.
Първият формулиран от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос (допустим ли е иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване неистинност на документ, при положение, че ищецът, като страна по висящ спор по основното материално право, обусловено от истинността на документа, е упражнил правото си на оспорване истинността на документа, без да е открито производство по проверка истинността на документа) не е обуславящ горния решаващ извод на въззивния съд. Този правен въпрос е без значение и за изхода на спора по частното производство – относно допустимостта на иска по чл. 124, ал. 4, изреч. 1 от ГПК, тъй като обстоятелството дали съдът е държал изрично определение за откриване на несамостоятелното производство по чл. 193 от ГПК в рамките на другото висящо исково производство, по което вече е оспорена истинността на същия документ, е напълно ирелевантно, след като такова производство по чл. 193 от ГПК се е развило – в случая – по първоинстанционното гр. дело № 2495/2010 г. на В., респ. по въззивното гр. дело № 401/2011 г. на ВарнАпС. Без никакво значение е и обстоятелството, че производството по другото – гр. дело № 946/2011 г. на В. е било спряно преди съдът да е държал определение за откриване на производство по чл. 193 от ГПК. Релевантното в случая обстоятелство, обуславящо процесуалната недопустимост на иска по чл. 124, ал. 4, изреч. 1 от ГПК, както е приел и въззивният съд, е това, че и по двете висящи между същите страни искови производства, частният жалбоподател вече е оспорил истинността на процесния документ, като съдът по преюдициалното от двете дела, по което се е развило и производството по чл. 193 от ГПК (гр. дело № 2495/2010 г. на В., респ. въззивното гр. дело № 401/2011 г. на ВарнАпС) дължи произнасяне по този спорен между страните въпрос относно истинността на процесния документ, което изключва правото на страната да води отделен иск със същия предмет, т.е. иска по чл. 124, ал. 4, изреч. 1 от ГПК (именно това е прието и в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, определение № 565/13.07.2010 г. по ч. търг. д. № 557/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, с което частният жалбоподател обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК).
Вторият формулиран от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос (разрешен ли е спорът относно истинността на документа със сила на пресъдено нещо в случай, че съдът не се е произнесъл с диспозитива на решението си по резултатите от извършената от него проверка по реда на чл. 193 от ГПК) предпоставя наличие на влязло в сила съдебно решение, което да се ползва със силата на пресъдено нещо. Както вече беше посочено, гр. дело № 946/2011 г. на В. е спряно, а преюдициалното спрямо него гр. дело № 2495/2010 г. на В. е решено на първа инстанция, като въззивното гр. дело № 401/2011 г. на ВарнАпС е обявено за решаване, но няма данни, включително твърдения на страните, по него да е постановено въззивно решение, респ. такова да е влязло в сила. При това положение, и вторият правен въпрос, посочен от частния жалбоподател, е без значение за изхода на частното гр. производство, като и той не е обусловил правните изводи на въззивния съд – последният изобщо не го е обсъждал, респ. не го е и разрешавал с обжалваното определение.
С оглед гореизложеното – след като в случая не са налице сочените от частния жалбоподател общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, същото не следва да се допуска, без да е необходимо да се изследва наличието на посочените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 249/31.01.2012 г., постановено по частно гр. дело № 204/2012 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.