Определение №262 от 40654 по търг. дело №934/934 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 21.04.2011 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 934/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Л. И. от[населено място] срещу решение № 164 от 23.03.2010 г. по т. д. № 1754/2009 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е обезсилено постановеното от Монтански окръжен съд решение от 28.04.2009 г. по гр. д. № 228/2005 г. и е прекратено производството по предявения от Г. Л. И. от[населено място] срещу [фирма] /в ликвидация/ иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите в същото дружество, проведено на 05.07.2005 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно. Според касатора, напълно достатъчно основание за отмяна на атакуваните от него решения на Общото събрание на акционерите от 05.07.2005 г. е фактът, че същото е проведено в нарушение на изискването на чл. 223, ал. 3 ТЗ за обнародване на поканата в „Държавен вестник”, което нарушение изрично е констатирано от първоинстанционния съд.
Именно с въпроса за законността на Общото събрание на акционерите, когато не е изпълнено изискването на чл. 223, ал. 3 ТЗ, касаторът е аргументирал допускането на касационното обжалване, като счита, че по отношение на този въпрос са осъществени всички предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК основания. В подкрепа на твърдението за противоречие с практиката на ВКС и за противоречие в съдебната практика касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС; на казуална практика на ВКС, както и на множество решения, постановени по предявени от него искове за отмяна на различни решения на Общото събрание на акционерите в ответното дружество.
Ответникът по касация – [фирма] /в ликвидация/,[населено място] – оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна и моли за недопускане на касационното обжалване по съображения, развити в писмен отговор от 03.08.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по предявения от Г. Л. И. от[населено място] срещу [фирма] /в ликвидация/ иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите в това дружество, проведено на 05.07.2005 г., въззивният съд е счел същото за недопустимо поради отпаднал правен интерес от предявяването на иска. Този извод е направен, с оглед обстоятелството, че атакуваните решения са били отменени на проведеното на 25.08.2005 г. Общо събрание на акционерите още преди да бъдат вписани в Търговския регистър. Поради това, решаващият състав е преценил, че липсва правен интерес от установяване незаконосъобразността на вече отменените по инициатива на постановилия ги орган решения и съответно – липсва предмет на предявения конститутивен иск за отмяна на същите.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставения не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – значимост за конкретното дело.
Въпросът за законността на Общото събрание на акционерите от гледна точка редовността на неговото свикване /чл. 223, ал. 3 ТЗ/ е въпрос, който е относим към основателността на иска с правно основание чл. 74 ТЗ. В случая, обаче, доколкото е приел, че този иск е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му и поради липса на предмет на исканата отмяна, въззивният съд изобщо не е обсъждал неговата основателност, в т. ч. и доводите на ищеца във връзка с поканата. Следователно, поставеният от касатора въпрос не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, което е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо обсъждането на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 164 от 23.03.2010 г. по т. д. № 1754/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top