4
4
Определение по т. д. № 2910/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 2910/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№262
София, 04.04.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 2910 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Г. Р. С. чрез адв. М. М., против въззивно решение № 183 от 15.03.2013 г. по в. гр. д. № 183/2013 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 2158/13.12.2012 г. по гр. д. № 3643/2012 г. на Русенски районен съд. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 422 от ГПК и е признато за установено, че касаторът дължи сумата 11245,88 лв., съставляваща изплатено застрахователно обезщетение на [фирма] на основание договор за застраховане на вземания от лизингови вноски; 2640 лв. – лихва за забава за периода от 03.01.2010 до 10.04.2012 г. и разноски по заповедното производство.
В изложението си по допускане на касационно обжалване касаторът е посочил, че счита за налични основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: „Какъв е вида на суброгацията при застраховка „загуба в следствие на неплащане на лизингови вноски„ и „какъв е характерът на застраховката, дали тя е имуществена и дали влече след себе си законова суброгация или става дума за застраховка sui generis, при която характера на отговорността на третото лице, дало съгласие за сключване на застраховка в полза на кредитора, е договорна.”
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните съображения:
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос да от значение за изхода на конкретното дело и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. Този въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставените в изложението два материалноправни въпроса отговарят на визираното по-горе изискване, предвид въвеждането им и пред въззивната инстанция и даденото разрешение в мотивите на обжалваното въззивно решение.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК, че вземането на кредитора по оспорената заповед произтичат от регресното право на застрахователя, регламентирано в чл. 213 от КЗ. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Русенски окръжен съд е приел, че са доказани всички елементи от фактическия състав на цитираната правна норма, свързани с възникване на регресно право на застрахователя срещу причинителя на вредата при имущественото застраховане. Направено е разграничение с текста на чл. 199а КЗ и уредбата на договора в полза на трето лице, който не намира приложение между страните, тъй като сключеният застрахователен договор между лизингодателя и застрахователното дружество съставлява самостоятелен договор за имуществена застраховка със застрахователно покритие – загуби, вследствие на неплащане на лизингови вноски от страна на лизингополучателя /касатор/.
Или съдилищата са определили предмета на делото и приложимото материално право по чл. 213 КЗ, визирайки момента на суброгиране на застрахователя в правата на застрахования /лизингодателя/, който възниква от факта на плащане на застрахователното обезщетение. Всъщност останалите формирани фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. При това, съдът е разгледал аргументите на страните, предвид решаващите мотиви, и е изложил правните си съображения по повод прилагане на конкретните материалноправни разпоредби.
Касаторът не е обосновал приложението на т. 3 на чл. 280 ГПК, което да допринася едновременно и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Предвид съдържанието на изложението на основанията за касационно обжалване по приложно поле, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по този текст по отношение на касационната жалба.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 183/15.03.2013 г. по в. гр. д. № 183/2013 г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: