О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
Гр. София, 25.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1865 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от процесуалния му пълномощник адв. Й., срещу решение № 1873 от 04.09.2015 г. по в.т.д. № 3055/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 56 от 19.05.2014 г. по т.д. № 140/2013 г. на Софийски окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата 51 458.66 лв., представляващи разходите, нужни за поправка на скрити недостатъци по договор от 03.01.2005 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.08.2013 г. до окончателното плащане; и мораторна лихва в размер 3 502.32 лв. за периода от 07.12.2012 г. до 08.08.2013 г.
Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени съображения моли за неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което предявените искове да бъдат уважени.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните процесуалноправни въпроси, от значение за изхода по спора: 1.При проведено производство по обезпечение на доказателствата по чл. 207 и сл. ГПК, в което са приети заключения на вещо лице, неоспорени от страните, допустимо ли е да се назначават нови експертизи със същите задачи в последвалото исково производство? 2. При събрани доказателства в производството по чл. 207 и сл. ГПК, допустимо ли е тези доказателства да се опровергават в последващото исково производство или това трябва да стане в самото обезпечително производство? 3. При противоречие на оспорено заключение на вещо лице, назначено от въззивния съд, със заключение на изслушана в производството по обезпечение на доказателствата експертиза и при направено искане, длъжен ли е съдът да назначи друго или повече вещи лица и ако откаже да стори това, длъжен ли е да обоснове мотивирано отказа си? 4. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема заключението по една експертиза, а не приема това на другата, която е достигнала до различни изводи? 5. Когато въззивният съд приема различна правна квалификация на иска от приетата от първоинстанционния съд – в случая чл. 265, ал.1 ЗЗД и на чл.79, ал.1 ЗЗД, следва ли да дава указания на страните, относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, както и да им укаже необходимостта да ангажират съответни доказателства? По посочените въпроси касаторът поддържа допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник адв. Г., с писмен отговор поддържа, че касационната жалба е неоснователна, както и че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че между страните по делото е сключен на 03.01.2005 г. договор за покупко-продажба и монтаж на подова настилка /винилова настилка Ф./. Продавачът – изпълнител [фирма] е приел да извърши подготовката на пода, върху който ще се монтира настилката до състояние, отговарящо на изискванията на производителя. Не се спори, а и от представената К. е видно, че в обекта на ищеца „Спедиционен център и офиси Ю.“ ответникът е извършил действия по подготовка на основата – шпакловане с тераколова шпакловка и полагане на саморазливна замазка. В чл. 11 на сключения договор ответникът е поел задължението да осигури писмена гаранция за подовата настилка. В изпълнение е издадена Гаранционна карта № 1605 от 30.03.2005 г., отнасяща се както за положената винилова настилка, така и за основата под нея. Гаранционният период е 10 години, считано от датата на издаване на картата. С подписания Акт обр.12 от 14.05.2006 г. се установяват количествата саморазливна замазка, положена от ответника, вкл. корекция на замазката и нова саморазливна шпакловка.
Обсъдена е и кореспонденцията между страните, от която е видно, че още след сключване на договора ответникът е констатирал видими недостатъци на наличната замазка върху пода и нуждата й от коригиране и заздравяване, както и е извършил корекции поради некачествена замазка през 2006 г., довело до отлепване на 30 % от саморазливната замазка. След проявление на настоящите деформации ответникът е дал становище, че проблемите с подовата настилка са следствие на разрушената циментова замазка, като вероятно причината за това е миграцията на вредни химикали, както и че не се отказва от предоставената гаранция, но в конкретния случай не е налице основание за гаранционна отговорност, доколкото причината за дефектите е в направената от трети лица замазка.
В производството между същите страни по чл. 207 и сл. ГПК, предмет на ч.гр.д.№ 31832/2011 г. на СРС, приложено към настоящото, вещото лице е констатирало, че по процесната подова настилка има неравности и вдлъбнатини върху площ около 1175 кв.м., както и подкожушена подова замазка около 5 %. Причините за констатираните дефекти, изразяващи се в гънки, мехури и отлепени места, са следствие от неправилно полагане на виниловата настилка. Неравностите на повърхността се дължат на некачествено положена саморазливна замазка. Подкожушената подова замазка се дължи на липса на сцепление между циментовата замазка, обработена с тераколова замазка и саморазливната замазка. Петната по настилката се дължат на неправилна употреба на лепилото, използвано за залепването й. Вещото лице е остойностило съответно разходите за отстраняване на недостатъците към м.03.2012 г., а с допълнителното заключение – към м.09.2012 г. Заявило е също, че не са му предоставени протоколи и актове за използваните от строителя на сградата добавки към бетона и циментовата замазка, за да се провери качеството й. Съгласно приетото във въззивната инстанция по настоящото дело заключение на СТЕ, след извършен оглед на място в процесния обект, е констатирано, че на ет. 1 се наблюдават гънки, незалепени места, както и мехури между положената винилова настилка и изравнителното саморазливно циментово покритие и петна по настилката в по-светъл нюанс, а на ет.3 – вълнообразни неравности, без да е разлепена настилката, гънки, незалепени места и мехури между настилката и изравнителното покритие, пропадания, подкожушена подова замазка, петна по настилката. Според експерта, около 80 % от настилката следва да бъде подменена с нова, като при неотстраняване на съществуващата циментова замазка, резултатът отново ще е компрометирана настилка. При огледа вещото лице е установило, че саморазливната замазка е спукана, а циментовата замазка е ронлива и нехомогенна. Причините за тези дефекти са отлепване на саморазливното покритие от циментовата замазка; деформации на сградата и некачествена циментова замазка; лошо изпълнена коригираща замазка и последващо саморазливно покритие; лош състав на изпълнената циментова замазка /липса на заздравяващи дълбоко проникващи грундове/; неправилна употреба на използваното лепило за залепване на виниловата настилка и пр. Само около 5 % от тези недостатъци се дължат на изхабяването от обикновена употреба на подовата настилка за период повече от 8 години. Общата стойност на необходимите СМР за цялостно отстраняване на недостатъците на процесната настилка възлиза на 47 588,37 лева. В обясненията на вещото лице в о.с.з. на 19.05.2015 г. се сочи, че за да се предотврати компрометирането на настилката, следва да се подмени циментовата замазка – около 1 000 кв. м., доколкото тя е ронлива и каквото и да се сложи върху нея като заздравяващ слой, няма да доведе до удовлетворяващ резултат; или да се направи изцяло армирана замазка върху старата, така че последната да се игнорира. Сляганията на сградата, като една от комплекса от причини за деформациите, са резултат от нормални експлоатационни процеси, съчетани със слягането на самата замазка /в зависимост от количеството пясък/. Според вещото лице, поради липса на отразено количество извършени от ответника коригиращи дейности и тяхното местоположение, не може да се отговори дали коригиращата замазка е била достатъчна с оглед уговореното и необходимостта към онзи момент. Не може да се отговори и дали дейностите, извършени от ответника, са довели до констатираните дефекти, предвид липсата на протоколи и актове по време на строителството относно положената замазка, която ответникът е имал задължение само да заздрави.
От правна страна въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 11 от договора между страните от 03.01.2005 г.; и е относно ангажиране на гаранционната отговорност на ответника, която е различна от отговорността за недостатъци по смисъла на чл. 265, ал.1 ЗЗД. Приетата от първоинстанционния съд правна квалификация по чл. 265, ал.1 ЗЗД обаче не засяга допустимостта на обжалваното решение, доколкото съдът не е разгледал непредявен иск, а правната квалификация се определя от съда въз основа на изложените твърдения на ищеца в исковата молба. Съобразно издадената от ответника гаранционна карта, същата важи и за основата, върху която е монтирана настилката, включваща изпълнената коригираща и саморазливна замазка. Дефектите по настилката са проявени в гаранционния срок, който не е изтекъл към момента на предявяване на иска. Те не се дължат на лошото качество на самата настилка, доставена и положена от ответника, т.к. видно от всички приети, вкл. и в производството по обезпечение на доказателствата пред СРС, заключения на СТЕ, изброените дефекти се резултат на комплекс от причини /лошо качество на положената циментова замазка и на коригиращата такава, липсата на заздравяващи дълбокопроникващи грундове, деформации на сградата и пр./. Видно от събраните доказателства, включително и данните от разпита на вещото лице пред въззивния съд, ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и главно доказване обема и местоположението на изпълнената от ответника коригираща и саморазливна замазка, съставляваща визираната в гаранционната карта „основа“ за монтаж на настилката, за да се приеме, че е доказан фактът на некачествено изпълнена от [фирма] основа, обуславящ ангажирането на договорната гаранционна отговорност в случая. По отношение на оцветяването, съдът е приел, че то не се включва в гаранционната отговорност, а пигментирането на настилката в по-светъл нюанс е резултат на експлоатационното износване.
Настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ ТО намира, че не са установени общите и допълнителни предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения:
Първата група правни въпроси, формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, са относно това, как следва да се цени и може ли в исковото производство да се оспорва /опровергава/ заключение на вещо лице, събрано в производство по чл.207 ГПК, чрез допускане на нова СТЕ, както и как следва да процедира съдът, когато две такива заключения са противоречиви. Като допълнително основание на въпросите по п.1 и п.2 се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но хипотезата й в случая не е налице. Съдът намира за ясна разпоредбата на чл.207 ГПК, съпоставена с тези на чл.200 и сл. ГПК, от които следва, че винаги, когато пред исковия съд събирането на нужното доказателство е възможно, той, въз основа на принципа на непосредствеността, има право да назначи експертиза по въпроси, по които е прието заключение в производство по обезпечаване на доказателства. Приетите в такова производство заключения на вещи лица го обвързват изцяло, само ако проверка от експерт действително не може да бъде извършена, т.е. ако са настъпили причините, посочени в чл.207 ГПК, наложили предварителното събиране на доказателството. В противен случай, така даденото и прието заключение от делегиран съд губи смисъла си. Заключението, събрано по реда на чл.207 и сл. ГПК, няма значение на „първо” заключение в общ исков процес и спрямо него не важи нормата на чл.200 ал.3 и чл.201 ГПК. На следващо място, във връзка с поставените въпроси по п.3 и п.4 от изложението следва да се каже, че съдът не е счел, че събраните заключения в двете производства си противоречат. Напротив, той е посочил, че от съвкупната им преценка следва изводът, че причините за появилите си в гаранционния срок дефекти върху подовата настилка са комплексни и не може да се установи изключителна вина на ответника за възникването им. Освен това, мотивите да отрече отговорността му в случая се базират и на липсата на данни къде и в какъв обем е била изпълнена подготовката за полагане на настилката, както и на безспорно установената липса на причинна връзка между работата на ответника и част от претендираните дефекти. Тази преценка е част от обосноваността на съдебния акт и не може да се ревизира в производство по чл. 288 ГПК. Що се отнася до последния процесуалноправен въпрос, то отговорът му е даден с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2, като соченото от касатора допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е неприложимо. В случая обжалваното решение е в съответствие със задължителната съдебна практика, от която следва, че само ако различната правна квалификация, която въззивният съд прави, води до разместване на доказателствената тежест и ангажиране на доказателства, то той има задължение за служебни указания в този смисъл към страните.
Ответникът по касация прави искане за присъждане на разноски, но липсват доказателства за реалното им извършване, съобразно указанията на т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1873 от 04.09.2015 г. по в.т.д. № 3055/2014 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.