5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
гр. София, 02.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10 април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2600/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ФУТУРА интернационал”ООД срещу Решение №1282 от 23.05.2018 г. по гр.д. № 1846/18 на САС,11 с-в, с което е потвърдено решение от 06.02.2018 г. на СГС,6-16 с-в , постановено по т.д. №4476/2013 г., с което е отхвърлен искът на касатора да бъде осъден „АРОМА”АД –София да му заплати сумата от 28 433,60 лева-неплатена част от възнаграждение по договор за изработка, сключен между страните на 18.07.2012 г., поради невъзможност на изпълнението на задължението на изпълнителя , с оглед негодността на проекта, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.1 и ал.2 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба е подаден писмен отговор, в който се обосновава липсата на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че между тях е бил сключен процесният договор за изработка по силата, на който ищецът като изпълнител се е задължил да достави и монтира по указания в договора метод на заваряване тръбопровод за пречистена вода, състоящ се от фитинги, тръби и арматури, произведени от посочения производител на същите и в съответствие със спесификация-неразделна част от договора срещу задължението на ответника-възложител да заплати съответното възнаграждение при условията в договора. Не се спори и относно плащането от последния на сумата от 18 000 лева авансово, както и че доставката и работата не е изпълнена и че остатъка от уговореното възнаграждение не е платено на ищеца-изпълнител. Според последния, това се дължи на негодносттта на проекта, а не на некачествено изпълнение и неодобряване на изпълнената част от страна на третото лице, изготвило проекта, с оглед изискване за изпълнение на заваръчен ръб под височината от 1,3 мм, предвидена в договора и спесификацията към него, каквито са твърденията , наведени от страна на възложителя.
Съдът е изложил своите съображения за това, защо приема, че изпълнителят е бил запознат със залегналите в договора съответни изисквания по проекта още при сключването на същия: това следва от закупуването на съответните материали с ф-ра от 13.07.2012 г. , т.е. преди сключването на самия договор -18.07.2012 г. . Не се спори и че последният е бил запознат и с техническата брошура относно договорения метод на заваряване и възможността за достигане на височина на заваръчния ръб от 1,3 мм при тръби Ф16 , което се налага с оглед предназначението на тръбопровода-пренасяне на пречистена вода и избягване на образуване на застойни зони. В чл.4 ал.9 от договора, изрично е предвидено, че преди започване на монтажните работи от страна на изпълнителя , последният предоставя технологични проби от заварките като тяхното качество трябва да бъде одобрено от страна на проектанта „Ватек”ООД. Това е условие за продължаване на действията по изработката. Видно от двата протокола с дати от 14.08.2012 г. и 16.08.2012 г. проектантът е констатирал, че пробите от изпълнението на заварките са били в значително несъответствие с поставените изисквания, което е довело до покана с писмо от 24.08.2012 от страна на възложителя до изпълнителя да предостави технологични мостри на заварки отговарящи на договорените технически изисквания, което не е изпълнено от страна на последния. Същият е отговорил в насрещно писмо,че това е невъзможно, с оглед избрания метод на заваряване. Взето е в предвид и заключението на тройната техническа експертиза прието по делото, която счита, че липсва европейски и национален стандарт за изпълнението на договорения метод на заваряване, но не е констатирала техническа невъзможност за достигане на договорените между страните параметри за заваръчния ръб.
При така констатираните факти, съдът е направил извод за липса на доказана негодност на проекта, по който изпълнителят се е задължил да изработи договорената работа, а следователно и липса на основание за ангажиране отговорността на ответника-възложител, съгласно чл.267 ал.2 ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите за: значението на късното представяне на проекта за изпълнение от възложителя на изпълнителя, с оглед чл.260 ЗЗД, за задължението на съда да тълкува уговорките в договора в тяхната взаимовръзка и поредността, в която са уговорени задълженията на страните, за задължението на съда да преценява заключението на вещото лице, с оглед всички данни по делото, от кой момент възникват правата и задълженията по договор за изработка, може ли кредиторът да развали договора при положение, че е създал непреодолими пречки на длъжника да го изпълни.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
В случая основното съображение на съда за неоснователността на претенцията на ищеца е, че в чл.4 ал.9 от договора, изрично е предвидено, че преди започване на монтажните работи от страна на изпълнителя , последният предоставя технологични проби от заварките като тяхното качество трябва да бъде одобрено от страна на проектанта „Ватек”ООД
като условие за продължаване на действието на договора по отношение на изпълнителя. Тоест изводите са изградени на съдържанието на самия договор и предвиждането в него на одобряването на технологичните проби от трето лице-проектанта като отлагателно условие и не биха се повлияли от това, кога е представен самия проект/ логично е да се приеме, че изпълнителят при предоставяне на пробите се е ръководил от него, а не от други критерии/. Именно това е формирало и правораздавателната воля на съда, поради което и формулираните от касатора, изложени по-горе въпроси не се явяват обуславящи изхода по спора.
Относно основанието по чл.280 ал.2,предл. последно –очевидна неправилност:
Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС,ТК, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт , с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая наличието на такъв недостатък не се обосновава от изложените оплаквания. Напротив: последните предполагат нов анализ и тълкуване на съдържанието на самия договор и действията на страните по неговото изпълнение . Подобни действия на съда са допустими и задължителни при преценка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт в производството по основателността на КЖ, съгласно чл.281,т.3 ГПК, но не и в производството по преценка за наличие на основания за допускане на касация в хипотезата на очевидната неправилност по чл.280 ал.2 ГПК.
В полза на ответника по КЖ се дължи присъждане на разноски, в размер на 100 лева- юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № №957 от 19.04.2018 г. по гр.д. № 5472/17 на САС,ТК, 3 с-в.
ОСЪЖДА „ФУТУРА интернационал”ООД ЕИК[ЕИК] да заплати на „АРОМА”АД –София ЕИК:[ЕИК] сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.