О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 28.04.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 126 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “Р”АД срещу Решение № 91 от 04.11.2008 год. по гр.д. № 3238/2007 год. на Софийски градски съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на НК”Ж” срещу решението от 29.08.2005 год. по гр.д. № 3238/2007 год. на Софийски районен съд. С него е бил уважен предявеният от “Р”АД срещу Националната к. иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК и предмет – установяване правото на собственост върху търговски обект № 10, находящ се на първо подземно ниво – сутерен в приемното здание (административна сграда) на Ц. гара-София, състоящ се от търговска зала и складово помещение с обща застроена площ 23.30 кв.м. За да уважи иска, СРС е приел, че спорният имот е преминал през 1994 год. в патримониума на ищеца при регистрацията му като еднолично търговско дружество с държавно имущество, поемащо активите и пасивите на поделение “РСВ” на НК”БДЖ”. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по спора, поради липсата на правен интерес. Състав на ВКС-ТК, ІІ т.о. е отменил решението на СГС и е върнал делото за произнасяне по съществото на спора. При новото разглеждане, Софийски градски съд е приел, че искът е неоснователен, поради което е отменил първоинстанционния акт и е отхвърлил предявения иск.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът “Р”АД подържа основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Счита, че решението е неправилно, поради отказ на СГС да приложи чл.17а ЗППДОбП (отм.), като се позовава на Р. № 996/2006 год. на ВКС-ГК, ІV-А г.о. и на Р. № 389/2008 год. на ВКС-ГК, V г.о.
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК в случая не е налице, както поради това, че изводите на съда не са обусловени от прилагането/неприлагането на чл.17а ЗППДОбП (отм.), както и поради липсата на противоречие с цитираната практика. Софийски градски съд е отхвърлил иска за собственост поради това, че въз основа на събраните по делото доказателства е счел за недоказано преминаването на спорния имот към “РСВ”ЕООД (сега АД) при преобразуването на БДЖ през 1994 год. и на второ място, поради това, че спорният обект не принадлежи на нито една от страните по спора, а е публична държавна собственост. Вярно е, че като допълнителен аргумент е изложил и съображения относно това, че към 1994 год. НК”БДЖ” е имал статута на държавна фирма, регистрирана при действието на УСД, поради което по отношение на евентуалния праводател на ищеца е бил неприложим чл.17а ЗППДОбП (отм.).
Представените решения на ГК на ВКС касаят спорове за собственост на други обекти, предоставени на “РСВ”ЕООД в качеството му на правоприемник на активите и пасивите на поделение РСВ на БДЖ. Различното произнасяне, обаче, е обусловено не от различното тълкуване и прилагане на ЗППДОбП (отм.), а от различните факти и обстоятелства по делата, които са били приети за доказани и то по отношение на различни обекти. Т.е. разбирането на “Р”АД за противоречие със съдебна практика е неправилно, доколкото не се касае за различно тълкуване на закона, а за различни факти по отделните спорове. Дали в конкретния случай фактите и обстоятелствата са били преценени правилно от въззивния съд е извън обсега на преценката по чл.280 ал.1 ГПК. Дори да се приеме, че становището на СГС относно приложимостта на чл.17а ЗППДОбП (отм.) е неправилно, това би било без значение, доколкото не този е съществения материалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора по който се е произнесъл въззивният съд.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 91 от 04.11.2008 год. по гр.д. № 3238/2007 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.