Определение №263 от 12.7.2012 по гр. дело №93/93 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 263

гр. С. 12.07.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи май двехиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ЧАНАЧЕВ
Е. ТОМОВ

изслуша докладваното от съдията С. ЧАНАЧЕВ гр.д. № 93/2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на
В. Д. А. чрез пълномощника, адвокат П. Т. срещу решение № 114 от 28.10.2011 г. по гр. дело № 1400/2011 г. на Бургаски окръжен съд, състав на гражданска колегия.
Ответникът – [фирма], [населено място] чрез пълномощника, адвокат И. М. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба срещу решението в частта, с която съдът се е произнесъл по иска на В. Д. А. за заплащане на сумата 1000 лв., внесен депозит за Дж пи ес устройство за автомобил, платен по прекратен наемен договор, ведно със законната лихва върху сумата , считано от предявяване на иска – 05.01.2011 г. до окончателното изплащане на главницата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм., ДВ, бр. 100/2010 г./, в сила от 21.12.2010 г. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10000 лв. – за търговски дела. Касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената редакция. Размерът на цената на иска по исковете за парични вземания е търсената сума. В конкретният случай е предявен иск за заплащане на сумата 1000 лв. – внесен депозит за Д. пи ес устройство за автомобил, платен по прекратен договор за наем. Цената на иска е под законоустановения минимум, поради което атакуваното решение не подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба срещу решението в останалата обжалвана част, с която съдът се е произнесъл по иска на В. Д. А. за заплащане на сумата над 3249.97 лв., претендирана, като получена от ответника без правно основание, ведно със сумата 74.55 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата над 3249.97 лв., за периода от 22.12.2010 г. до 04.01.2011 г., както и заедно със законната лихва върху главницата над сумата от 3249.77 лв. от предявяване на иска – 05.01.2011 г. до окончателното погасяване на задължението, а също така и претенцията за заплащане на сума над 307.62 лв., разноски пред първата инстанция, е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, в посочената по – горе част, с което Бургаски окръжен съд се е произнесъл по искове – главен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и акцесорен иск, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за посочения по -горе период, както и искане за заплащане на законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното погасяване на задължението. В. съд е отменил решение № 883 от 09.06.2011 г. по гр. дело № 64/2011 г. на Бургаски районен съд частично, за посочените по – горе разлики и е отхвърлил претенциите в отменените части.
К. не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос за отношението на въззивния съд по приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на иска би имал значение за допускане на касационен контрол при произнасяне на окръжния съд като втора инстанция по правилността на правната квалификация на претенцията. Такова обсъждане в мотивите на въззивното решение няма, тъй като не е констатирана незаконосъобразност в процесуалната дейност на районния съд при определяне на правното основание на иска. Напротив окръжният съд свързва частичната неоснователност на иска за заплащане на сумата 19614 лв. с липсата на доказателства за изплащане на претендираната сума извън договора между страните, който фактически състав присъства единствено при първата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Твърдението на касатора за липсата на правна квалификация на иска за заплащане на сумата 19614 лв. е оплакване за наличие на основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производство по чл. 288 ГПК, а в производство по чл. 290 ГПК, при допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Вторият въпрос предпоставя даването на позитивен отговор по предходния, т.е., че съдът не бил определил основанието на иска и тъй като такъв не може да бъде даден, защото въззивният съд е определил правното основание на иска за заплащане на сумата 19614 лв. запитването, кой от съставите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД обсъжда и приема няма предмет – подобна хипотеза не е възникнала пред окръжния съд и решаващият състав не е давал правни разрешения по нея.
Следващият въпрос – относно минимално необходимото съдържание на доклада на въззивната инстанция е формулиран общо в теоретичен аспект, а неговия отговор може да се намери в закона. Съдът няма задължение да дава отговори при положение, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК не е обоснована връзката между въпросите и решаващите мотиви на въззивния съд, които винаги са конкретни, съобразени с установените по делото факти и обстоятелства / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т.1 /. Следва да се има предвид още, че основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, което страната цитира във връзка с въпроса изисква аргументирането му като допълнително основание / виж разясненията по т.4 от цитираното Т. /.
Със следващите въпроси касаторът отново не обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите: за допустимостта на правните изводи въз основа на заключение на вещо лице при липса на писмени доказателства, установяващи вземанията; за преценката на „некоректни и нередовни счетоводни записвания” ; за „доказателствената сила на информация съдържаща се в собствен софтуер на една от страните, която е достъпна само на тази страна и подлежи на промяна пак само от нея”; „само записванията в този софтуер – без първични доказателства – може ли да формира решаващата воля на съда” не обосновават общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочените въпроси са формулирани с предхождащи ги оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, за материалноправна и процесуалноправна незаконосъбразност на въззивното решение и предпоставят обстоятелства, които не са установени и които не се разглеждат в производство по чл. 288 ГПК. Такива са твърденията за липсата на писмени доказателства, за некоректни и нередовни счетоводни записвания, за информация, която подлежала на промяна от страната. Р. на въпросите е обвързана с неустановени твърдения, а не с правните разрешения на въззивния съд. Формулирани по този начин те не са относими към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Разглеждайки мотивите на окръжния съд за изплащане на сумите 8796.53 лв., за ремонти и сервизно обслужване и 6783.50 лв. за заявки от клиенти на основание договора между страните, касаторът отново въвежда основания по чл. 281, т. 3 ГПК, като вследствие неразграничаването на тези основания от основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се е лишил от възможността да обоснове основания за допускане на касационно обжалване. И по въпроса за кръга на доказателствата, преценявани по чл. 12 ГПК, същият обвързва въпроса с „компроментирано счетоводно записване”, чиято установимост въвежда според субективното си виждане.
Въпросите: следва ли при наемен договор, ако в него не е изрично посочено, наемателят да заплаща и разноски по сервизната поддръжка на автомобила, ако да, за какво; допустимо ли е по стойност тези разходи да тангират с размера на наемния договор и всъщност, кои дребни поправки по смисъла на чл. 231 ЗЗД са дължими от наемателя на автомобил, не са зададени с обосноваване на връзката им с решаващите мотиви на въззивния съд. К. не е съобразил изискванията изложението да съдържа обосновка в коя част съществените, решаващи мотиви на въззивния съд, свързани с поставените въпроси се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителната практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилищата / виж Т. № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., т. 2 и т. 3 /.Няма аргументиране и за това, по кои въпроси липсва практика или защо съществуващата практика трябва да бъде преодоляна в поддържана от касатора насока, защото е неправилна и следва да бъде преразгледана или доразвита. Не е обоснована непълнота, неяснота или противоречивост на нормативна уредба с отразяване на конкретни правни разпоредби. Страната се е позовала на определение № 486/27.07.2010 г. по т. дело № 18/2010 г. на ВКС, което не формира съдебна практика, за да постави въпроса за доказателствената сила на счетоводния софтуер, както и на решение от 29.06.2011 г. по гр. дело № 12184/2010 г. на Районен съд – Варна, за което няма данни да е влязло в сила, за да постави въпроса за съдържанието на понятието „разходи за ползване” на автомобил. Тези актове не са от категорията съдебни актове, формиращи практика по смисъла на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК / виж вече цитираното Т., т.2 и т. 3/, поради което с правните разрешения в тях не може да се обоснове отклонение при произнасянето на въззивния съд от съдебната практика. Останалите въпроси са по решението в частта, която не подлежи на касационен контрол.
В случая касаторът не е обосновал приложно поле на нито един от съставите на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното решение в посочената част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Д. А. срещу решение № 114 от 28.10.2011 г. по гр. дело № 1400/2011 г. на Бургаски окръжен съд, състав на гражданска колегия в частта, с която съдът се е произнесъл по иска на В. Д. А. против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата 1000 лв., внесен депозит за Дж пи ес устройство за автомобил, платена по прекратен наемен договор.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 93/2012 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето гражданско отделение в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 от 28.10.2011 г. по гр. дело № 1400/2011 г. на Бургаски окръжен съд, състав на гражданска колегия в останалата обжалвана част, с която съдът се е произнесъл по иска на В. Д. А., като е отхвърлил претенциите за заплащане на сумата над 3249.97 лв., претендирана, като получена от ответника без правно основание, ведно със сумата 74.55 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата над 3249.97 лв., за периода от 22.12.2010 г. до 04.01.2011 г., както и заедно със законната лихва върху главницата над сумата от 3249.77 лв. от предявяване на иска – 05.01.2011 г. до окончателното погасяване на задължението, а също така и претенцията за заплащане на сума над 307.62 лв., разноски пред първата инстанция.
Определението, с което касационната жалба на В. Д. А. се оставя без разглеждане може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на това определение.
Определението, с което не се допуска касационно обжалване не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top