6
Върховен касационен съд на Република България ГК, ІІ г.о. дело № 3317/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
гр.София, 26.06. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3317/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място] е подало касационна жалба вх.№ 2338 от 22.03.2013 год. срещу въззивното решение № 7 от 07.02.2013 год. по гр.дело № 370/2012 год. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 345 от 23.10.2012 год. по гр.дело № 1469/2012 год. на Бургаския окръжен съд. С него е бил уважен предявения от [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] иск по чл.109 ЗС, като касаторът е осъден да прекрати неоснователните действия, създаващи пречки за използване на УПИ ХХ-66 в кв.11 по ПУП-ПРЗ на [населено място], съсобствен между дружествата-ищци, като премахне и не поставя за в бъдеще: а/ бариера, изградена в най-източната част на улицата с о.т.163-164-160, която улица е западна граница на УПИ ХХ-66 в кв.11; б/ ограда, изградена по протежение на южната регулационна граница на УПИ ІV-66 в кв.11, в частта й, попадаща в [улица]-160 и в/ циментови(бетонови) бордюри, поставени в [улица]-160, между о.т. 163 и 164, всички отразени върху скица-приложение № 1 на л.361 от гр.дело № 13/2011 год. на Карнобатския районен съд към основното заключение на вещото лице Б. К..
Поддържат се оплаквания за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/ налице ли е процесуална пречка за даване ход на исковата молба по чл.109 ЗС, свързана с претенции относно недвижим имот, ако същата не е била вписана в имотния регистър при Агенцията по вписванията? Ако е налице такава пречка, какво следва да направи съда за нейното отстраняване и до какви последици за страните води такова нарушение? б/ може ли да бъде задължаван собственика на законно изграден строеж-бариера, който обект е съществувал преди закупуването на имота, да събори тази бариера на основание чл.109, ал.1 ЗС? Подлежи ли такъв обект на премахване и при какви условия? в/ налице ли е приложена улична регулация, ако мероприятието не е изпълнено в установените от закона срокове и какви са последиците от това? г/ какъв е видът и характерът на пътя, изграден в собствен имот на търговско дружество и включен в неговите активи, когато не е приложена уличната регулация и когато същият не представлява общинска собственост на основание § 7, ал.1 ЗМСМА поради наличие на хипотезата на втората алинея? В тази връзка, може ли собственикът на такъв път да ограничи неговото ползване и/или да поставя изисквания, свързани с ползването, с цел запазването на неговата цялост и защитата му от повреждане чрез ограничаване преминаването през него на тежкотоварни автомобили? Представлява ли такова действие противоправно действие? д/ може ли съдът, с оглед данните по делото да постанови решение, с което да се постигне целената защита, като то бъде в отклонение от петитума или е обвързан изцяло с предявения петитум, като например задължи ответника да преустанови ползването на бариерата по отношение на автомобилите на ищците, без да я премахва, като това би било достатъчно за защита интересите на ищците? По първия въпрос касаторът се позовава на противоречие с решение № 247 от 26.05.2011 год. по гр.дело № 1747/2009 год. на ВКС, І г.о. и т.3 от тълкувателно решение № 3/2009 год. на ОСГК на ВКС; по втория въпрос – с решение № 216 от 04.03.1985 год. по гр.дело № 43/1985 год. на ВС, ІV г.о. и решение № 1686 от 17.11.1994 год. по гр.дело № 2237/1993 год., ВС, ІV г.о., а по третия-с тълк.решение № 3/28.03.2011 год. на ОСГК на ВКС по тълк.дело № 3/2010 год.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е установено, че с договор за покупко-продажба от 10.07.2007 год. двете ищцови дружества закупили от дружеството-ответник/сега касатор/ недвижим имот в [населено място], Промишлена зона, представляващ терен от 11000 кв.м., образуващ урегулиран поземлен имот ХХ-66, отреден „за производствена и складова дейност” в кв.11 по плана на града, ведно с построения в него автокантар с площ 60 кв.м. и полуразрушена сграда с площ 875 кв.м., представляваща заготвителен цех.
От заключението на вещото лице инж.Бърза К. е установено, че по кадастралния и устройствен регулационен план на Производствена зона-гр.К., одобрен със заповед от 21.03.1991 год., в южната част на парцел ІV в кв.11 с площ 84025 кв.м. е отразен асфалтов път. Според експертизата, улицата с о.т.163-164-160, която е западна граница на УПИ ХХ-66 в кв.11, осъществява връзката на същия имот с останалите улици от транспортната мрежа на града и е единствена негова улица – западна граница. Вещото лице е посочило още, че имотите в зоната са с преобладаващо предназначение за „производствена и складова дейност”, което предполага движение и на товарни автомобили. На скицата, изготвена от вещото лице/приложение № 1/ са обозначени бариерата, която препречва входа на улицата в близост до о.т.160, монтирана от ответното дружество ограда, която навлиза в улицата и я стеснява, и поставените от него бордюри-бетонни блокове, които препречват улицата.
При тези данни, въззивният съд е приел, че с поставените от ответника бариера, ограда и бордюри се пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, като се ограничава и препятства достъпа им до собствения им имот УПИ ХХ-66. Посочено е, че осъществяването на тази улица като асфалтов път не променя предназначението й на улица, като по искане на ответното дружество е извършено първото частично изменение на УРП на тази зона през 1999 год. и в това изменение за първи път е отразена процесната улица-тупик, която води до имота на ищците.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В заседанието на 16.01.2013 год. пред въззивния съд пълномощникът на дружеството-жалбоподател е поискал исковата молба да бъде оставена без движение и на ищците да бъде указано да я впишат в регистъра по вписванията. Съдът е оставил искането без уважение, като е приел, че с иска по чл.109 ЗС не се признават вещни права върху недвижимия имот и съдебното решение по такъв иск не замества актовете по чл.112, б.”а” ЗС, поради което исковата молба не подлежи на вписване.
Липсва твърдяното противоречие с тълкувателно решение № 3/2009 год. от 19.07.2010 год. по тълк.дело № 3/2009 год. на ОСГК на ВКС. С тълкувателния акт се прие, че за исковите молби, с които се инициира производство за защита на правото на собственост или друго ограничено право – чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС е налице императивно формулирано изискване да бъдат вписани. Прието беше по-нататък, че изискването за вписване на исковата молба на основание чл.114, б.”в” във връзка с чл.112, б.”з” ЗС не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по смисъла на чл.127 ГПК(чл.98 ГПК-отм.), а разпоредбата на чл.128 ГПК(чл.99 ГПК-отм.), не изисква представяне към исковата молба на вписан екземпляр от нея. Посочено е, че като правно действие вписването е без отношение към съдържанието на гражданскоправния спор и без да може да въздейства на спора, така както обстоятелствата и исканията, заявени с исковата молба. С т.2 на диспозитива се прие, че вписването не може да бъде пречка за възникване на валидно процесуално правоотношение и за постановяване на валиден съдебен акт. С т.3 от диспозитива на тълкувателното решение се прие, че основание за връщане на исковата молба съгласно чл.129, ал.3 ГПК е неизпълнението на изричното указание на съда за вписването й по чл.114 ЗС.
След като в случая въззивният съд не е констатирал, че исковата молба е подлежала на вписване, нито е давал указание на ищцовата страна да извърши това правно действие, въпросът за последиците от невписване на исковата молба не може да обоснове необходимост от допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по втория, формулиран с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос. Жалбоподателят се позовава на цитати от две решения на състави на Върховния съд, но не е представил копия от тях, за да е възможна обоснована преценка дали касаят аналогични на процесния казуси, и оттам-дали е налице противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен въпрос. Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложение на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен или въззивен съд или решение на състав на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Касаторът се е позовал на извадки от две решения на Върховния съд по приложението на чл.109, ал.1 ЗС, общото между които е, че и двата случая касаят сгради, съоръжения или производствени дейности, допустими от закона и построени от собственика на терена с разрешение на техническите органи и без отклонение от него. В решение № 216 от 04.03.1985 год. по гр.дело № 43/1985 год. на ВС, ІV г.о. е прието, че собственикът на недвижимия имот не може да бъде задължаван да премахне самото съоръжение, сграда или производствена дейност, които са допустими от закона или да ги премества извън имота си. Разликата с процесния казус е както фактологическа, така и правна, защото касае местоположението на съоръжението /в случая е прието, че бариерата прегражда улицата с о.т.163-164-160; оградата навлиза в същата улица и я стеснява, а бордюрите правят достъпа до нея невъзможен/, а доводите на касатора, че улицата е негова собственост, са приети от двете инстанции за неотносими към спора.
Третият и четвъртият въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съставляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, доколкото касаят възприетите от въззивния съд съгласно чл.272 ГПК мотиви на първоинстанционното решение. Според тези мотиви, след като една улица е предвидена в подробен устройствен план и е съобразена при регулирането на поземлените имоти като единствена възможност за достъп до част от тях, без значение е дали планът е приложен или не: всички правни субекти дължат съобразяване с предвиждането. Касаторът не е обосновал наличие на предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Позоваването на тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 год. по тълк.дело № 3/2010 год. на ОСГК на ВКС не може да обоснове необходимост от разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК предвид съображенията, изложени от инстанциите по съществото на спора, в които се добавя, че отношенията по повод прилагането на плана са между ответника/сега касатор/и общината, но не следва да засягат правата на ищците.
Последният въпрос, формулиран с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а именно: може ли съдът, с оглед данните по делото да постанови решение, с което да постигне целената защита, като то бъде в отклонение от петитума или е обвързан изцяло с предявения петитум и може само да го уважи или отхвърли, не се обхваща от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на тази разпоредба. „Точното прилагане на закона” съгласно тълкувателно решение № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС се отнася до необходимостта от изменение на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти и противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7 от 07.02.2013 год. по гр.дело № 370/2012 год. на Бургаския апелативен съд по жалба вх.№ 2338 от 22.03.2013 год., подадена от [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: