2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
гр. София, 03.04. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 1497 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. П. Д. срещу определение № 17809/02.10.2013 г., постановено по частно гр. дело № 11423/2013 г. на Софийския градски съд. С него е потвърдено разпореждане от 25.04.2013 г. по гр. дело № 18782/2011 г. на Софийския районен съд, с което е върната исковата молба с вх. № 18699/04.05.2011 г., подадена по същото първоинстанционно гр. дело от жалбоподателката, Л. П. К., С. В. К., П. В. К., Л. В. П., Е. Б. Г. и Борислав Б. Г. срещу [фирма].
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В представеното от страна на жалбоподателката писмено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е формулиран въпросът: „следва ли страната да търпи негативните последици (отказ от правосъдие), следствие от бездействието на администрацията”. Навежда се и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като се поддържа, че този въпрос е принципен и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Настоящият съдебен състав намира, че формулираният от жалбоподателката въпрос не е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение и не е от значение за изхода на спора по частното въззивно производство, поради което този въпрос не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване на възивното определение, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Съображенията за това са следните:
С подадената от жалбоподателката и останалите ищци искова молба с вх. № 18699/04.05.2011 г., е предявен положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот. С разпореждане от 14.10.2011 г. първоинстанционният съд е указал на ищците в двуседмичен срок от съобщението да представят доказателства за платена държавна такса в размер 163.42 лв., да впишат исковата молба и да представят доказателства и за това. Ищците са уведомени за тези указания на 13.03.2013 г., което изрично се сочи и в частната касационна жалба. По делото е установено и че в дадения им двуседмичен срок ищците, въз основа на издадени им съдебни удостоверения, са подали молби за издаване на удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, но не са направили искане към съда по реда на чл. 63, ал. 1 от ГПК за продължаване на първоначално определения срок и исковата молба не е била вписана в рамките на същия. При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е споделил извода на първостепенния съд, че подадените от ищците до съда молби за издаване на съдебни удостоверения не прекъсват и не спират течението на срока, тъй като не е налице и изрично искане за неговото продължаване. С оглед на това са намерени за изцяло неоснователни доводите в частната въззивна жалба, че неиздаването в срока на удостоверение за данъчна оценка от местната администрация не може да се вмени във вина на ищците. В тази връзка градският съд е изложил отново съображения, че ищците са разполагали с правната възможност да поискат продължаване на първоначално определения срок, което не са сторили. При това положение, въззивният съд е споделил и крайните изводи на първоинстанционния съд, че в рамките на дадения двуседмичен срок е налице неизпълнение на указанията за вписване на исковата молба, което обуславя приложението на чл. 129, ал. 3 от ГПК за нейното връщане, като е посочено, че това е в съответствие и с ТР № 3/19.07.2010 г. на ОСГК на ВКС.
Формулираният от жалбоподателката въпрос („следва ли страната да търпи негативните последици (отказ от правосъдие), следствие от бездействието на администрацията”) очевидно няма никакво отношение към мотивите на въззивния съд, изложени към обжалваното определение, в които, в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, е прието, че процесуалното бездействие на ищците, които не са поискали продължаване по реда на чл. 63, ал. 1 от ГПК на определения от съда срок и не са изпълнили в рамките на същия указанията за вписването на исковата молба (а не бездействието на администрацията, каквато е постановката на въпроса) е довело до връщането на исковата им молба на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Последното не представлява и „отказ от правосъдие”, както се сочи във въпроса.
В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като формулираният от жалбоподателката въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за това.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 17809/02.10.2013 г., постановено по частно гр. дело № 11423/2013 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.