3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
С., 08.03.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на първи март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 159/2011
година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма],[населено място] против постановеното от С. градски съд, VІ-8 състав определение от 26.10.2010 г. по ч. гр. д. № 5965/2009 г., с което е прието подаденото от длъжника [фирма],[населено място] възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 9 ГПК, издадена на 15.01.2010 г. по същото дело; спряно е изпълнението й на основание чл. 420, ал. 1 ГПК и делото е върнато на С. районен съд за продължаване на производството с указания по чл. 415 ГПК.
По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска обявяване на атакуваното определение за нищожно; обезсилването му като недопустмо или отмяната му като неправилно.
Ответникът по частната жалба – [фирма],[населено място] – моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 07.02.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е процесуално недопустима.
Атакуваното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на обжалване пред Върховен касационен съд. По отношение на определението, с което въззивният съд се е произнесъл по подадено до него възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК, не е налице нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, в които е допустимо подаването на частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена възможност този акт да бъде предмет на инстанционна проверка /т. 2/, а от друга – същият няма характер на преграждащ по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, доколкото не слага край на разглеждането му. С постановяване на определението по чл. 423, ал. 1 ГПК не се прегражда самото заповедно производство, а настъпват изрично предвидените в закона /чл. 423, ал. 3 и 4 ГПК/ правни последици, целящи единствено охрана интересите на длъжника във връзка с връчването на заповедта за изпълнение и с оспорване на вземането по нея.
Доколкото правомощията на компетентния съд в производството по чл. 423 ГПК не са свързани с проверка правилността на първоинстанционен акт, постановен в рамките на заповедното производство /т. е. същият не действа като въззивна инстанция/, нито с даване на разрешение по същество на друго производство, допустимостта на касационния контрол на определението по чл. 423 ГПК не може да бъде обоснована и с разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма],[населено място] частна жалба против постановеното от С. градски съд, VІ-8 състав определение от 26.10.2010 г. по ч. гр. д. № 5965/2009 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: