О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
С. 28.02.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1391 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. Детелинова В. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 4549 от 21.06.2012г. по в.гр.д.№ 1720 по описа за 2012г. на Софийски градски съд,с което е изцяло потвърдено решение № ІІІ-83-234 от 16.12.2011г. по гр.д. № 7618/2011г.на районен съд С.,като е прекратен брака между страните,сключен с Акт № 468 от 6.11.93г. поради дълбокото му и непоправимо разстройство, предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето М. Г. В.,родена на 23.12.95г., на бащата, като за майката е определен режим на лични отношения – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване,както и 30 дни през лятото,когато бащата не е в платен годишен отпуск, определена е месечна издръжка в размер от 120лв., която майката следва да заплаща,считано от влизане в сила на решението до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване и е предоставено ползването на семейното жилище на мъжа, като е осъдена жената да го напусне,считано от влизане в сила на решението.
Не се сочи конкретно основание за допустимост на подадената от касационна жалба и не се формулира въпрос,от значение за изхода на спора. В нарочно представеното изложение към касационната жалба се твърди незаконосъобразност на постановения въззивен акт досежно изводите на съда относно настъпилото дълбоко и непоправимо разстройс-тво на брака и родителските права и се маркират доводи,че разстройството на брака не е доказано,а при определянето на родителските права не било съобразено ТР №15 от 18.11.80г.на ВС на РБ,съгласно което определящи следва да са възпитателските качества, моралния облик, грижата за децата и поощрението в добро отношение към рода. Изразява се становище,че с оглед пола и пубертетната възраст на детето,майката била по-пригодна да го отглежда и възпитава.Позовава се на решения на РС Панагюрище, Р. и Б. и на ОС Варна,които поради обстоятелството,че не съдържат отбелязване,че са влезли в сила, не могат да бъдат съобразени/съгласно т.3 от ТР №1 от 19.02.10г.по гр.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС/.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
В. съд е постановил решението си, като относно фактите, сочещи за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака е препратил към мотивите на районния съд,а за извода,че интересите на детето изискват то да живее при баща си е акцентирал на родителския капацитет на последния и изразената от детето воля да живее с баща си.
Съгласно приетото в т.1 от горецитираното ТР №1 от 19.02.10г.по гр.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС – само по себе си обстоятелството,че касаторът не е поставил конкретен въпрос,който да съставлява общо основание за допустимост,нито е посочил някое от специалните основания по чл.280 ал.1 от ГПК – изключва възможността касационната жалба да се допусне до разглеждане по същество. Изложените доводи за неправилност не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза.От това правило изключение прави само преценката за родителските права, доколкото е свързана с интереса на детето,за който съдът следи служебно. В случая въззивният съд е постановил акта си в съответствие с интересите на детето,като е съобразил – в съвкупност установените по делото конкретни обстоятелства,съгласно критериите,посочени в ППВС № 1 от 12.11.74г. по гр.д.№ 3/74г.При преценката си е взел пред вид възпитателските качества на всеки един от родителите, начина им на живот, продължителността и ефективността на полаганите грижи към детето, изразената готовност да живеят с него, обсъдил е с каква помощ разполага всеки един от тях от трети близки до детето лица, съобразил е социалната им среда /включително бит,нрави,условия на живот/,жилищно-битовите условия, финансовите възможности, въз основа на което е направил извода си. Според настоящия състав – обстоятелствата,на които е акцентирала касаторката – пол и възраст на детето – не дават основание за различен извод от направения от въззивния съд. Независимо,че в детето е момиче,то е на достатъчна възраст /седемнадесет години/,на която е способно да прави преценки за предпочитанията си и да отстоява заявеното си желание. Следва да се отчете и факта,че след фактическата раздяла на родителите то живее с баща си,където е установената му среда,а и да се съобрази краткия срок, който остава до навършване на пълнолетие и липсата на основание, обосноваващо промяна.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4549 от 21.06.2012г. по в.гр.д.№ 1720 по описа за 2012г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.